Изкуствени хриле представляват нова енергийна система за автономни подводни роботи. Автономните подводни роботи могат да се навигират в океана в продължение на няколко седмици.

Техните сензори измерват параметри като температура, налягане, соленост, концентрация на кислород и течения в океаните благодарение способността им да се гмуркат на дълбочина до 1000 метра.

По този начин те улесняват измерването на подобни характеристики във водните басейни, пише TechXplore.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Тези роботи, обаче използват литиеви батерии, които са класифицирани като опасни материали и могат да бъдат транспортирани само при строги мерки за безопасност, което увеличава разходите и усложнява проектите.

За да се справят с този проблем изследователи от института "Хереон "към "Асоциацията на германските изследователски центрове Хелмхолц" предлагат захранването на подводните роботи да се осъществява с горивна клетка, която генерира електричество от водород и кислород.

Водородът се съхранява в робота, а кислородът се извлича директно от морската вода, подобно на хрилете на морските обитатели.

Концепцията е разработена д-р Лукас Меркелбах в сътрудничество с д-р Прокопиос Георгопанос от Института за изследване на мембраните. Георгопанос идентифицира пропусклива за кислород силиконова мембрана, която функционира като изкуствени хриле. Тя е интегрирана в корпуса на роботите. След извличане на кислорода, той реагира с водорода, за да се генерира енергия.

„Тази система елиминира необходимостта от специално място за съхранение на кислород и спестените тегло и обем могат да се използват за допълнително съхранение на водород, което позволява по-ниски оперативни разходи в сравнение с настоящите решения за батерии“, обяснява Георгопанос.

Георгопанос и Меркелбах вече са патентовали своята нова енергийна система, като в изследването, публикувано в научното списание Advanced Science, те са представили първия си прототип.

През следващите години те допълнително ще оптимизират системата като част от проекта MUSE - съвместен проект между Института Алфред Вегенер, Центъра за полярни и морски изследвания Хелмхолц в Бремерхафен и Центъра за изследване на океана GEOMAR Хелмхолц Кил, насочен към напредване на морската технология и инфраструктура.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK