На 35 години тя започва отначало, сама в чужда страна, без нито една снимка или писмо от предишния си живот - само една оскъдна стая с голи бели стени. Но това е домът ѝ и първото място, което има за себе си след живот в сянка.

Чае-ран е сред многото жени, избягали от Северна Корея, след което стават жертви на трафик и сексуална експлоатация в Китай, където дисбалансът между половете е създал черен пазар на булки, пише Си Ен Ен.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: iStock

Близо две десетилетия по-късно тя успява да избяга за втори път през Лаос и Тайланд. Но според експертите възможностите за други хора да поемат по същия път са се свили след началото на пандемията - което оставя неизброим брой севернокорейски момичета и жени в капан на робство.

Чае-ран има семейство в Северна Корея и син, който е оставила в Китай. Затова изданието крие самоличността ѝ и използва псевдоним, за да не навреди на близките ѝ.

Бягство и експлоатация

Първото си бягство Чае-ран предприема след завършване на гимназията. Назначават я на работа във въглищна мина.

Баща ѝ и повечето хора в селото близо до китайската граница се занимават именно с това, но тийнейджърката не иска да прекара живота си в тежък труд дълбоко под земята.

Тя решава, че иска да помогне на семейството си и затова, без да каже на майка си, заедно с приятелка напускат дома си с помощта на човек, който ги прекарва до Китай.

Но след като стигат от другата страна, двете момичета са качени в коли и откарани в Северозападен Китай, където им дават избор: да забавляват клиенти в бар или да се омъжат за китаец.

„Исках да се разплача, но знаех, че дори и да го направя, нищо няма да се промени. Осъзнах, че не мога да работя в бар, така че ми оставаше само една възможност - да се омъжа за китаец“, спомня си Чае-ран.

Така прави избора си и повече никога не вижда приятелката си.

А мъжа, който я е купува се оказва китайски фермер, осем години по-възрастен от нея.

„Не харесвах мъжа, защото беше нисък, но не исках да бъда продадена отново, затова си мълчах“, казва тя.

Жената е заведена в селото на бъдещия си съпруг, разположено в планините на североизточната провинция Хъбей, близо до столицата Пекин.

„Честно казано, те изглеждаха по-бедни от моето семейство. Къщите в селото бяха направени от кал и камъни, а прозорците нямаха стъкло, а тънка хартия“, разказва Чае-ран.

Много хора напускат изолираната си родина с надеждата да намерят свобода и възможности, но щом преминат китайската граница, са трафикирани. В едно от разследванията на базираната в Лондон организация Korea Future Initiative (KFI) от 2019 г. се твърди, че десетки хиляди севернокорейски момичета и жени са експлоатирани по този начин, включително някои от тях на 12-годишна възраст.

Мъжете са много повече от жените в Китай, което до голяма степен се дължи на бившата политика за едно дете и традиционното предпочитание на семействата към синовете. Според изследователи и организации, които помагат на бежанците, трафикантите на хора се опитват да запълнят този недостиг, като продават севернокорейски момичета и жени - някои от тях с цел брак, докато други са заробени в публични домове.

Според доклада след като жертвата влезе в принудителен брак, тя често е изнасилвана, не ѝ се дава друг избор, освен да има деца, и е принуждавана да се занимава с домашен или физически труд.

В други доклади на Държавния департамент на САЩ и правозащитни групи, включително Human Rights Watch, се стига до подобни заключения.

Чае-ран заяви, че така нареченият ѝ „съпруг“ не се е отнасял зле с нея, но от нея се е изисквало да му се подчинява и той я е представял като своя съпруга. В рамките на осем седмици след като е продадена, Чае-ран забременява. Тя казва, че не е искала да има дете от него и се е опитала да предизвика спонтанен аборт, но не е успяла и е родила син.

„Бебето беше толкова красиво. Когато видях красивото си бебе, промених решението си“, споделя жената и добави, че в един момент се е примирила, че ще живее в Китай до края на живота си.

Живот в сенките

Жертвите на трафик на хора като Чае-ран нямат голям избор. Китай смята севернокорейските бежанци за икономически мигранти и ги депортира принудително обратно в Северна Корея, където като предполагаеми дезертьори ги очаква затвор, възможни изтезания или нещо по-лошо, казват активисти.

Снимка: iStock

Това принуждава бежанците да живеят в сянка, без правен статут или защита, често не могат да говорят езика и нямат възможност да се свържат с близките си у дома.

Няколко години по-късно семейството на Чае-ран и съпругът ѝ се преместват в близък град, където тя си намира работа като миячка на чинии. По-късно, когато започва да учи китайски език, тя работи в супермаркет, магазин за чай и като куриер за доставка на храна.

През този период тя се среща и с други севернокорейски бежанци в същото положение, чийто статут е публично известен в селото, казва тя.

Според доклада на KFI купуването на севернокорейска съпруга е „винаги известно на местната общнос“, но рядко се съобщава на властите. Някои местни жители твърдят, че в противен случай селото им не би оцеляло, предвид изкривеното съотношение между половете и намаляващата раждаемост в Китай.

Някои от бежанците в града, като Чае-ран, нямат документи за самоличност и живеят под прикритие от страх да не бъдат арестувани и депортирани обратно в Северна Корея - което означава, че често са лишени от възможности за работа, достъп до здравни грижи и възможност за свободно придвижване. Но някои други имат документи, които им дават по-добър достъп до ресурси.

Според изследователи и експерти властите в някои части на Китай са започнали да издават така наречените „разрешения за пребиваване“ на севернокорейски жени, омъжени за китайски мъже, срещу големи суми.

Това не са официални държавни лични карти, а по-скоро документ, използван от китайските сили за обществена сигурност за целите на наблюдението, казва Ким Чонг А, която е бивша севернокорейска бежанка, която е била трафикирана в Китай, а сега ръководител на организацията „Права за севернокорейските жени“ (RFNK).

Бягството

Синът на Чае-ран е единственото нещо, което я задържа в Китай през всичките тези години, но тя чувства, че не може да продължава да живее в  изолация. Когато подхвърля на сина си, тогава 16-годишен, идеята да избяга в Южна Корея, той казва, че не иска да заминава.

Тя обаче намира връзки и през април миналата година и заминава до южната граница на Китай, без да каже нито на семейството, нито на сина си.

Чае-ран стига до Тайланд, където я предават на местната полиция и  е заведена в тайландски център за задържане.

Служител на южнокорейското посолство помага за организирането на евентуалното пътуване на Чае-ран до Южна Корея, като посещава нея и други севернокорейски бежанци в ареста и им носи храна.

Нов живот в Южна Корея

В края на май Чае-ран най-накрая пристига в Южна Корея. Тя преминава през проверки за сигурност и прекарва известно време в център, който учи дезертьорите да се асимилират в обществото, преди най-накрая да започне новия си живот през ноември.

Снимка: iStock

С финансовата подкрепа на правителството тя наема едностаен апартамент и си купува уреди като пералня и телевизор. Църкви и организации с нестопанска цел ѝ помагат да се сдобие с основни стоки като зимни одеяла, прибори и съдове.

Но дори и с подкрепата, приспособяването към живота в Южна Корея, често е трудно за бежанците.

Някои от тях описват, че се борят с културен шок, самота, безработица или лоши условия на труд, както и с враждебността на южнокорейците, особено през последните години, когато Северна Корея увеличи напрежението в съседните си държави.

През това време все по-малко дезертьори са пресекли границата, за да започнат нов живот. По данни на Министерството на обединението миналата година в Южна Корея са влезли само 196 севернокорейци - повече от предходните две години по време на пандемията, но рязко по-малко от нивата преди пандемията. А повечето от тези дезертьори са напуснали Северна Корея отдавна, като са останали в трети страни в продължение на години, преди да пристигнат в Сеул.

Засега Чае-ран планира бъдещето си. Тя се надява един ден да посети Китай като турист с новополучения си паспорт, за да види сина си, с когото е успяла да се свърже чрез своята снаха в Китай. Получила е сертификат за бариста, работи върху шофьорската си книжка и е подала заявление за участие в курс за грижа за ноктите.

Макар че може да е непосилно да започнеш отначало - особено в страна със социална стигма срещу севернокорейските дезертьори - тя е решена да се справи.

„Ще се изправя пред всичко. Наясно съм с дискриминацията срещу хора като мен в това общество, но колкото и да е лошо, ще е много по-добре, отколкото да живея в Китай“, казва жената.