Два месеца след въвеждането за разглеждане и 11 години след първоначалната инициатива, законът срещу религиозните символи в Квебек е факт.
В основата си, това нововъведение дискриминира голяма част от религиозните и етнически малцинства, които живеят в Монреал. Законът изисква от служителите в публичния сектор – учители, полицаи, съдии и юристи, да се откажат от част от своята идентичност. За жените мюсюлманки това е хиджабът, за сикхите – тюрбанът, за евреите – кипата.
Стига се до ситуация на избор – дали да останеш верен на същността си, или да я пренебрегнеш в името на желаната работна позиция.
Партията на премиера Франсоа Лего успя да наложи текстовете, които се вписват в реториката за националната идентичност на френскоговорящата провинция. Този ход от страна на партията беше очакван, но и беше посрещнат от масово недоволство – не само в Квебек, но и в цяла Канада, смятана за една от най-либералните западни страни.
3 години – на вятъра
„По принцип не съм избухлив човек, но когато прочетох статията за приетия закон, аз просто не можах да сдържа целия гняв, който бях насъбрала, питайки се: „Защо аз?!” Заради забрадката, която нося, аз не само няма да мога да работя, но и да уча, тоест правителството ме принуждава да си стоя вкъщи и да не съм част от обществения живот”, споделя Амани Салем. Тя е студентка от трети курс, подготвя се да бъде учител.
Сега тя даже няма възможност да изкара задължителния си стаж, без който няма как да вземе диплома. Признава, че усещането е сякаш трудът от последните 3 години от живота ѝ е отишъл на вятъра: „Правителството иска да съм местна, да съм квебекарка, но аз съм, понеже съм родена тук. И все пак същото това правителство, с този закон, ми казва, че не съм местна и в такъв случай каква съм? Започвам да се чувствам като част от трета култура”.
Тя далеч не е единствената, която е против новите текстове, стигна се до масови протести, подкрепени от религиозни и правозащитни организации.
Съображения за сигурност
Случващото се вълнува и българската диаспора в Квебек. „Странно е, че именно тук в една свободна държава се налага такова ограничение. Никой не смее да каже защо, говори се за сигурност, но именно сигурността сега е застрашена, защото засегнатите хора са уплашени и не знаят как да реагират”, разказва Керанка Георгиева, която преподава английски език в Монреал.
Тя признава, че и за много християни новият закон е необясним: „Законът поставя бариери, трупа страхове и не знам какво ще стане от тук нататък, но това е закон, който вреди на цялото общество”.
Премиерът на Квебек подпали допълнително напрежението, като обяви, че смята за нужно регулирането на новите правила. За спазването им, Лего и съпартийците му предлагат сформирането на организация, която да следи чиновниците за религиозни символи. Според мнозина, обаче, това ще е някакъв вид нравствена полиция, която да пази светските нрави.
„Никога не ми е било казвано какво да правя и сега изведнъж съм потисната и то със закон. Никой не ме кара да я нося, аз сама съм взела решение и нямам намерение да си сваля забрадката. Това е част от моята идентичност и всъщност ми дава кураж. Правителството ми казва да не бъда себе си”, смята Амани.
От тази седмица пред кабинета на премиера в Монреал започва и гладна стачка, която цели да провокира ответна реакция сред редиците на управляващите. Тя ще е почасова и ще продължи до момента, в който не се стигне до преразглеждане на този закон.
„Това е загуба за Канада, не само за Квебек. Никой няма да спечели от това. Законът засяга фундаменталните човешки права, които всеки от нас има”, смята бъдещата учителка Амани Салем, която няма намерение да свали забрадката си.
