„Западните медии допринесоха за оформянето на грешен образ на Путин. Той бил корумпиран. Но нима това обяснява неговата политика? Путин вече от 20 години ръководи една ядрена сила. Той мисли в категории като „история“, „предателство“, „възстановяване на историческата справедливост“. За такъв човек корупцията е просто инструмент на властта. За младия Путин парите навярно са били важни, днес обаче вече не са“.
Това казва в интервю за авторитетното германско издание „Шпигел“ известният политолог Иван Кръстев, цитиран от българската редакция на „Дойче Веле“.
„Ако почнем да приемаме думите му буквално, ще спрем да се изненадваме от действията му. Ако прочетем есето му от юли миналата година, в което той пише, че украинците и руснаците са един народ и че той никога няма да позволи съществуването на антируска Украйна, ще разберем съвсем точно какви са му намеренията“, смята политологът
В интервюто Кръстев споделя личните си впечатления от Путин: „Срещнах се с Владимир Путин в Сочи, в рамките на една конференция, малко след анексирането на Крим. Президентът ни беше поканил на вечеря. На вечерята беше мой американски колега, но също така австрийският канцлер и външните министри на Франция и Израел. Бързо стана ясно, че Путин смята себе си за изцяло неразбран. Той говореше за историческите заблуди и за двуличието на Запада - и как никой не разбирал, че Крим е руски. Същите аргументи чуваме и днес, но не бих казал, че още тогава Путин вече беше изпаднал в същия месианизъм като днес."
Според Путин руският президент е „много интелигентен, много бърз, праволинеен, готов на сблъсъци. Саркастичен, когато разговаря със западняци. (…) В правителството на Обама най-вече жени отговаряха за политиката към Русия, а според Путин това било преднамерен опит той лично да бъде унизен“.
„Путин живее в исторически аналогии и метафори“
„Путин живее в исторически аналогии и метафори. Който е враг на вечната Русия, той просто трябва да е нацист. Така конфликтът в Донбас много бързо се преименува в геноцид. Преувеличенията, с които си служи Путин, са толкова гигантски, че вече нямат никаква връзка с реалността. Той се е превърнал в заложник на собствения си език“, казва още Кръстев.
По думите му Путин мисли в такива категории като "предателство" и "измама": Западът е измамил Русия, а Украйна е сторила най-лошото - предала е Русия.
„Лицемерието на Запада е една от неговите идеи фикс и тя се отразява в много от действията на руското правителство. Знаете ли, че при обявяването на анексирането на Крим той взима почти буквално части от подкрепената от Запада Декларация на независимостта на Косово? Или пък, че атаката към Киев започна с удар по телевизионната кула, както през 1999 г. НАТО атакува тамошната телевизионна кула?“, коментира Кръстев.
Пред „Шпигел" българският политолог припомня, че като служител на КГБ в Дрезден Путин е пропуснал като пряк свидетел разпада на СССР, но чувства вина за своя провал, защото е трябва да защитава тази държава, а не е успял.
От друга страна Путин е бил свидетел на еуфорията около обединяването на Германия, а днес смята, че реколонизацията на Украйна е същото - мирно обединение на една нация: „Той наистина вярва, че това не е война, а специална операция, защото един народ не може да води война със самия себе си. (…) Путин смята себе си за баща на руската нация. Може да е така, може и да не е така, но съмнение няма, че той неволно стана баща на украинската нация. Анексирането на Крим и на Донбас създадоха украинска идентичност, която се опира на принципа: срещу Русия и срещу Путин", казва Кръстев.
Според него през последните седмици конфликтът сякаш се е свел до сблъсък между две личности - Путин и Зеленски. Българският политолог припомня как съветските войници са защитавали Москва през Втората световна война и стига до извода, че днес съветският мит за героичната битка срещу нацистите в действителност се въплъщава не от Путин, а от Зеленски.
„Путин искаше да легитимира нахлуването в Украйна с твърдението, че Русия отново трябва да се брани срещу нацистите. Затова и през цялото време се говореше за денацификация на Украйна. Всъщност обаче тъкмо президентът Зеленски, който е евреин, сега се бори срещу една много превъзхождаща го сила“, коментира Кръстев.
По-късно в интервюто Иван Кръстев добавя по същата тема: „Да казваш, че Зеленски е нацист - това не само е абсурдно, но и разрушава интелектуалните и моралните основи на света след Втората световна война. Едно от най-важните правила досега гласеше: нацизмът не бива да се тривиализира. А той (Путин - бел.ред.) наруши и друго важно правило след Студената война: никога недей да говориш за ядрени оръжия“.
„Реакцията на запада изненада Путин“
„Путин трябва да схване, че нещата няма да приключат просто с убиването на Зеленски. Нормални украинци някъде из страната се изправят срещу руските войници и им казват: „Вървете си, какво правите тук“. А войниците няма какво да им отговорят. Санкциите също са го изненадали. Представата на Путин за Запада беше карикатурна. Сякаш състоянието на Запада му напомняше последните дни на Съветския съюз. Путин вярваше, че Европа ще бяга от взимането на трудни решения. Но санкциите промениха всичко. Те променят всекидневието на руската средна класа. (…) Внезапно сякаш един остров се е откъснал от материка. И никой не знае дали има връщане назад. Промените, които тези хора преживяват, не са тривиални. И те добре знаят, че ще е необходимо още много време. (…) Може да се стигне до примирие, дори до мирно споразумение, но дали Западът ще вдигне санкциите? (…) Нашият свят се промени. Досега ние живеехме в следвоенен свят, сега живеем в предвоенен“, казва Иван Кръстев.
По повод шансовете на Украйна да спечели войната българският политолог смята следното: „Има едно харвардско изследване за асиметричните войни. До края на 19 век винаги побеждават военно по-силните. През втората половина на 20 век обаче в 55% от войните успяват да се наложат военно по-слабите. Нима някой е предполагал, че Афганистан ще се опъне на САЩ? Според мен Украйна няма да издържи дългосрочно, но и трайната окупация на Украйна също е невъзможна. (…) Днешната ситуация е като през 19 век. Русия е класическата империалистическа сила. А Украйна се възправя насреща ѝ в една антиколониална битка. Да, това е романтична констелация. Но нека го кажем отново: Ако следваме руския разказ, украинци просто няма, враговете са нацистите и Америка. Тоест, има само руснаци и антируснаци."
По-нататък в интервюто Иван Кръстев казва, че Путин иска не толкова териториално разширяване, колкото увеличаване на славянското население на Русия и „демографска консолидация“. Според него войната ще завърши единствено в резултат от двустранното изтощение: Зеленски не е човекът, който ще приеме условията на Путин, но дори Украйна някак си да ги приеме, западните санкции едва ли ще бъдат вдигнати толкова лесно.
„За нас вече няма връщане към предишните времена“
По повод на западните санкции Иван Кръстев казва: „Тези решения бяха по-трудни, отколкото Западът изобщо можеше да си представи. Политиката успя да ги вземе, защото населението е на нейна страна. Но колко дълго още? Моментът е уникален, не само в Полша и в Чехия, но също така в Италия и в Испания. Путин очевидно отприщи нещо. В един туит го формулират така: Путин успя за един ден да прекрати шведския неутралитет и германския пацифизъм“.
Според Иван Кръстев войната е накарала Запада да реагира със солидарност и издръжливост. Българският политолог смята, че върху руския петрол скоро ще бъдат наложени съответни санкции, а газовите доставки от Русия могат да спрат по няколко различни причини.
„За нас вече няма връщане към предишните времена, завинаги. Защото издръжливост означава следното: нямаш никаква друга опция. Нещата са такива, каквито са. И ние изобщо не знаем как ще приключи всичко“, коментира Кръстев.
По-нататък в интервюто си Кръстев говори и за споменатата солидарност: „Тази криза разруши два стереотипа. Германците жертваха две свещени крави: „Северен поток 2" като символ на германския меркантилизъм и пацифизма като символ на германския морализъм. Изчезнаха дори стереотипите за Източна Европа. Изведнъж този несъстрадателен Изток застана на границите си, за да приема бежанци. Просто защото изведнъж се появи враг, когото можеш да идентифицираш. През последните две седмици полското правителство стана по-демократично не току-така. То разбра, че истинската заплаха за суверенитета идва не от Брюксел, а от Москва“.
Иван Кръстев смята още, че тежките санкции, които наложиха САЩ, целят не толкова да спасят Украйна, колкото да предупредят Китай: Вижте каква ще е цената, ако окупирате Тайван.
В края на интервюто българският политолог обобщава огромните промени, които настъпват в нашия свят: „Заради пандемията и заради тази война държавата изведнъж започна да играе много по-важна роля. При пандемията социалната държава се грижеше за гражданите и им помагаше да оцелеят. В тази война държавата като структура за сигурност не само закриля своите граждани, но и изисква нещо от тях: готовност да правят жертви. (…) Светът на глобализацията и на свободната търговия, в който икономиката се интересуваше не от политиката, а само от бизнеса, ще изчезне. Ние не знаем какво ще стане в Русия след Путин, нито пък знаем какво ще стане в Европа, която сега се намира в една романтична фаза. Не бива обаче да допускаме същата грешка, каквато допуснахме през 1989. Тогава вярвахме, че Изтокът много ще се промени, но не и Западът. Днес Русия ще се промени драматично, но и ние също“.
