„Натъпкани като сардини в консерва“ казваме често, когато имаме предвид препълнени публични пространства като болници, държавни учреждения и автобуси. В Италия това вече не е просто израз с негативна битова конотация. Там хиляди хора се събраха като сардини на площадите и с акцията си срещу политиците популисти станаха основна тема даже в медиите извън страната.
Извън социалната мрежа
Социалният феномен „Сардини“ се заражда в област Емилия-Романя (известен бастион на антифашизма) като отпор на агресивната реторика на националистите от партия „Лега“ и амбициите на лидера ѝ Матео Салвини да сложи ръка върху цялата власт в Италия.
Четирима младежи организират събитие чрез пост във „Фейсбук” с цел да се срещнат на главният площад със съмишленици и се оказва, че събират два пъти повече от очакваната бройка.
От Болоня „сардините” излизат от мрежата и се пръсват по сушата на всички италиански площади.
„На 14 ноември 2019 г., в „Пиаца Маджоре” в Болоня се събраха 15 хиляди човека под общия знаменател „6000 сардини”. С бройката 6000 искахме да докажем, че можем да бъдем повече от хората, които Матео Салвини беше събрал в спортната ни палата, с капацитет 5700 души. Събрахме 15 хиляди души, рамо до рамо, буквално като „сардели” - от там името ни, „sardine”, разказа пред bTV един от основателите на инициативата – 30-годишният Андреа Гарефа.
Каузата
„Сардините“ протестират мирно и без политически лозунги. Основното, което искат, е зачитане на човешките права на всички граждани – позиция, която се сблъска с сегашната преобладаваща националистическа реторика в Южна Европа.
„Лесно е да се манипулират хората, когато са сами: тогава те без замисляне приемат това, което им се съобщава. Площадът е публично място, противоположно на тунела, в който индивидите се усамотяват“, подчертава Андреа.
Той е категоричен, че „Сардини“ е истинско социално явление: „На площада присъства всяка част от обществото. Старият човек е там, за да си спомни за бунтарското си минало, малкото дете – за да усети емоцията на промяната. Площадът не е нищо ново, напротив. Новото при „Сардините“, е обновяването на словото. Не сме агресивни, не атакуваме с думи. Като рибите, и ние сме тихи, но се движим заедно и мислим“.
Какво трябва да се промени
„Демокрацията е участие, а на последните местни избори едва 37% са гласували” , отбелязва Андреа. По думите му на демонстрациите идват хора от целия политически спектър, а надеждата му е и всички партии да чуят това, което се говори на площада.
„Сардините“ на този етап не желаят да се обвързват с никого. „Оставаме изцяло апартийни, но и изцяло политически активни“ - заявява Гарефа и допълва: „Много хора ни сравняват с Движение „5 звезди” (на комика Бепе Грило, което първоначално беше коалиционен партньор на националистите във властта – б.р.), понеже и те тръгнаха от същия площад в Болоня. Те излязоха крещейки “Vaffanculo!” (в свободен превод от италиански - „Майната ви!“ - б.р.), нещо много невъзпитано. Бяха шумни, и се бяха обявили като анти-политическо движение. Ние сме „За“ политиката“, подчертава Андреа.
А в Европа?
„Сардините“ се надяват, съобщението им да продължава да се разпространява и извън Италия, защото проблемите навсякъде са много сходни: „Площадите нямат граници. Трябва да спрем да се оплакваме и да се ангажираме. На европейски и на регионален мащаб, въпросът е все един и същ: къде сме били досега? Как сме оставили да се случи всичко това? Универсалното ни съобщение е против популизма, който е насочен към стомаха на човека, вместо към главата му“.
Паралелно с активностите в други европейски градове (Париж, Мадрид, Брюксел), „Сардините“ готвят голяма акция в Рим. Очакват 1 млн. души заедно да застанат с лицата си срещу омразата в политиката.
Към момента никой не може да се наеме с прогноза за бъдещето на „Сардините“ - дали ще се превърнат в част от статуквото, дали ще отшумят без резултат или пък действително ще променят европейската политика и европейското гражданско общество. Едно е ясно и сега – младите в Италия задават на глас въпроси, над които е крайно време всички да се замислим.
