На 28 декември 2019 г. осем страници с генетичен код са изпратени до Националния институт по здравеопазване в американският град Бетезда, щата Мериленд. Тогава служителите в центъра все още не подозират, че документът съдържа информация за вируса, който скоро ще предизвика пандемия, пише в. „Ню Йорк Таймс“.
Генетичният код, изпратен от китайските учени за съхранение в огромното публично хранилище на данни, описва мистериозен нов вирус, който на 24 декември 2019 г. е заразил 65-годишен човек в Ухан. По това време китайските власти все още не бяха предупредили света за наличието на пациенти с необяснима пневмония.
В американското хранилище за ДНК данни в областта на молекулярната биология, което е предназначено за споделяне на изследователска информация от учените по цял свят, никога дотогава не е получаван такъв доклад. Ето защо три дни по-късно – на 31 декември 2019 г., служителите поискали от китайците да предоставят допълнителна техническа информация. Не последвал отговор.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Почти две седмици отнема на двама вирусолози – един австралиец и един китаец, работещи заедно, да публикуват онлайн генетичния код на новия коронавирус и така да поставят началото на глобалните усилия за спасяването на милиони човешки животи чрез създаването на тестове и ваксини.
Докладът, публикуван на 17 януари 2024 г. от републиканците в Камарата на представителите, разследващи произхода на COVID-19, за пръв път показва, че китайските учени правят опит да публикуват генетичния код и да предупредят човечеството за предстоящата зараза.
Това отново породи множество въпроси в научната общност и в обществото като цяло. Кога Китай научава за вируса? И защо вниманието се насочва към пропуските в американската система за мониторинг за опасните нови патогени?
Китайското правителство заяви, че незабавно е споделило генетичния код на вируса с глобалните здравни служители. Републиканците в Камарата на представителите пък заявиха, че новите документи показват точно обратното и обвиняват Китай в лъжа.
Новинарските канали и китайските социални медии отдавна съобщават, че вирусът е секвениран за първи път в края на декември 2019 г. А след последните разкрития някои американски законодатели и независими учени твърдят, че проблемът е в САЩ, тъй като служителите в центъра принципно изпитват трудности в разграничаването на опасните патогени от хилядите обикновени зарази, чиито генетични кодове се проследяват във времето.
„Това е все едно да имате линейка със спешен пациент, която обаче е „заседнала“ в следобедния трафик. Защо информацията за новия генетичен код е била обработвана по същите правила като ДНК веригата, получена от нов вид охлюв, който е намерен в дерето“, заявява за в. „Ню Йорк Таймс“ Джеръми Камил, вирусолог в Центъра за здравни науки на Луизианския държавен университет в Шривпорт.
Говорител на Министерството на здравеопазването на САЩ заяви, че генетичният код не е публикуван, тъй като „не може да бъде проверен, въпреки последващите действия от страна на Националния институт по здравеопазване към китайските учени за повече информация“. Те припомнят, че не е получен отговор на поисканата допълнителна информация за новия коронавирус.
Не е ясно защо китайските учени не са реагирали. Един от подателите – д-р Лили Рен, която е работила в Института за изследване на патогени към Държавната китайска академия за медицински науки в Пекин, отказва коментар. А от китайското посолство в САЩ заявяват, че отговорът на Китай е „научно базиран, ефективен и в съответствие с националните реалности на страната“.
Вирусологът Джеси Блум е категорична, че всеки, който погледне генетичната последователност на новия коронавирус, веднага би стигнал до извода, че именно той е в основата на мистериозните случаи на пневмония в Ухан. Официалните китайски графики за заболеваемостта от края на 2019 г. обаче показват, че тази диагноза не е поставяна до началото на януари 2020 г.
„Ако тази последователност беше предоставена на научната общност, вероятно прототипните ваксини биха могли да бъдат пуснати веднага“, пояснява още д-р Джеси Блум от Онкологичен център „Фред Хътчинсън“ в Сиатъл.
