Заради епидемията Европа се изправя пред тежка рецесия. Различни финансови институции вече говорят за потъване на икономики.
До какъв срив ще се стигне зависи от това колко тежко ще се отрази кризата в двете основни държави, определяни за двигатели на Европа – Германия и Франция.
Прогнозите на Международния валутен фонд за Германия са за спад на Брутния вътрешен продукт за годината със 7%. Анализ на Германския икономически институт показва, че само за второто тримесечие сривът ще е почти 10 на сто.
Toвa би бил нaй-peзĸият cпaд за едно тримесечие, oт нaчaлoтo нa вoдeнeтo нa cтaтиcтиĸa пpeз 1970 г.
Спадът на френската икономика се прогнозира да е над 7 на сто, ако карантината не се удължи след 11 май.
Бюджетният дефицит или иначе казано това, което държавата харчи над приходите си – ще достигне нивата от годините след края на Втората световна война.
За най-засегнатата страна Италия прогнозите на МВФ са за икономическия спад гони двуцифрено число.
Като говорим за проценти спад на икономиката, трябва да знаем, че всъщност става въпрос за стотици милиарди евро загуби заради стоките и услугите, които съответните икономики няма да произведат.
За България се залага спад на икономиката с 4 на сто. Един пункт повече от прогнозата на правителството ни. А това как ще се възстановяваме ние, всъщност е пряко свързано с това как и кога ще започне възстановяването на основните европейски икономики.
Иначе в повечето държави в Европа прилагат близки мерки за кризата. Отлагане или намаление на данъци, субсидии към заплати, целеви кредити, финансови инжекции и отлагане на плащания по кредити.