Тази сутрин гърците продължават да теглят от банкоматите, където все още има пари, предаде пратеникът на bTV в Атина Нели Тодорова.
Българинът Антон Анастасов, който има ресторант в гръцката столица, разказа, че обстановката е спокойна и той самият е теглил пари в брой. Някои от банкоматите обаче са заредени с банкноти по 50 евро и така хората не могат да изтеглят дневния лимит от 60 евро.
Гърците все пак могат да се разплащат без проблем по електронен път.
Анастасов заяви, че няма да има проблем със служителите в ресторанта си. „Взел съм отношение още преди месеци за бизнеса си, имам си кеш достатъчно пари, за да си изкарам сезона”, заяви той.
Българинът сподели, че вижда леко напрежение у клиентите си, които са свили разходите си.
Вчера обаче, когато са излезли резултатите от референдума, заведението се напълнило вечерта, отбеляза той.
Защо стана така?
Причините довели до сегашната ситуация в Гърция и вероятните сценарии оттук натам обсъдиха в студиото на Тази сутрин Румен Гечев, Александър Йорданов и д-р Йоаким Каламарис.
Тримата разгледаха обвързаността на икономическите и политическите фактори в конкретната обстановка в южната ни съседка. Според Йорданов виновни за ситуацията са и управниците, и гражданите. По негово мнение, и двете групи са лъгали финансово международните си партньори и собствената си държава. Не може и не бива гърците да очакват Европа да е „като банка – всеки път ще пуска пари, ще дава”, подчерта Йорданов. Според него референдумът от неделя е едно „лошо мероприятие, което е абсолютно ненужно”.
„На следващата сутрин нищо не се е променило, нещата са си същите. Мероприятието раздели народа, а той трябва да е обединен и с единна воля. Референдумът раздели народа на две-три групи – не само тези, които гласуваха, но и многото, които не гласуваха. Такова разделяне е грешен политически ход, а референдумът не приближи Гърция до изхода по никакъв начин”, каза бившият председател на Народното събрание.
Като основен риск за неблагоприятна развръзка на ситуацията, Йорданов подчерта популисткото поведение на гръцките управници. Ако популизмът им печели подкрепата на южните ни съседи, то подобно държание би било контрапродуктивно в преговорите с Тройката.
Румен Гечев от БСП коментира, че не бива да се забравя, че две трети от дълга на Гърция е натрупан в периода 2004 - 2011, когато СИРИЗА не е била на власт. Той подчерта, че още преди няколко години представители на МВФ са коментирали, че уговорените условия за връщане на заема са почти невъзможни. В последната седмица, когато беше предложено да се проведе референдумът, водещи световни икономисти също са обявили, че „биха гласували с OXI” на допитването до народа.
Гечев подчерта, че битуващото мнение сред световните икономисти е че дългът трябва да бъде преструктуриран. Според него е важно да не се забравя, че част от вината за дълга е и в тези, които са го отпуснали. Той подчерта, че голяма част от кредиторите са имали финансови изгоди след отпускането на кредита, и че просто „Гърция е била удобната страна”.
Относно референдума, Румен Гечев каза, че с демонстрираната народна подкрепа Ципрас излиза по-силен от референдума. Това утвърждаване на позициите му в Гърция ще му да де възможност да започне да прави отстъпки пред кредиторите.
Според д-р Йоаким Каламарис гръцката икономика няма възможност да обслужи кредитите си, а гърците подкрепят разбирането на Ципрас, че трябва да има ревизия на дълговете. Битуват съмнения сред населението, че те не са реални.
На коментари, че на места в Гърция не се издават касови бележки, д-р Каламарис коментира, че не бива да се съди „цял народ заради двама-трима ресторантьори”.
„Искаме ревизия незабавно на нашия дълг. Къде са отишли 230 милиарда?”, категоричен беше той. Каламарис подчерта, че южните ни съседи не очакват непременно опрощаване на кредитите си, но ако се окаже, че дългът им не е реален и е „надписан”, те няма да го връщат.
