Името на командващия Военноморските сили на Германия вицеадмирал Кай-Ахим Шьонбах доби световна популярност през последните дни. Международната слава дойде в комплект с оставка.

До нея се стигна след изказвания на Шьонбах в Индия по повод ситуацията в Украйна. Той заяви, че това, което Путин „наистина иска, е уважение“ и добави, че ще бъде „лесно да му се даде уважението, което търси и което вероятно заслужава“. Сред изказванията на Шьонбах е и това, че полуостров Крим, анексиран от Русия през 2014 г., „никога няма да се върне“ на Украйна.

Последва мигновена реакция на Киев, а от германското военно министерство се дистанцираха от изказванията на вицеадмирала. Случката доведе до неудобство за Германия, но тя не е и единственото, срещу което Киев негодува.

Германско оръжие в украински ръце?

Украйна критикува Германия за несъгласието ѝ да предостави военна помощ по примера на други членки на НАТО. В публикация за германския вестник „Билд“ кметът на Киев и бивш световен шампион по бокс Виталий Кличко изказа разочарованието си от твърдия отказ на Германия.

Дори и на общата си пресконференция с френския президент снощи в Берлин германският канцлер Олаф Шолц заяви, че не е изключено Германия да помогне на Украйна с военни обучения, но повтори, че няма да се доставят оръжия. Анализатори във Федералната република обаче не пропуснаха да отбележат, че страната продава оръжие, например, на Египет.

Слабо звено

Не само тези събития поставят Германия под особена светлина. Според Щефан Майстер, един от най-добрите експерти за Русия в Германия, именно ФРГ отслабва допълнително позицията на Европа. Причините са няколко.

Едната е, че в Германия има ново правителство, което все още няма ясно изразена линия на своята външна политика. Канцлерът Шолц получи нелеката задача да се качи на лидерското място именно след Меркел, която беше ясно доказан политически играч на международната сцена. Майстер я описва като „лидер, ползващ се с уважението на Кремъл и Путин“. Шолц тепърва трябва да заслужи този респект.

Има и друго. „Шолц застава зад тезата, че „Северен поток 2“ е икономически проект. Това отслабва позицията не само на Германия, но и на ЕС. В съюза липсва единна линия по казуса. Тоест, линията е ясна, че при агресия към Украйна трябва да има реакция, но каква трябва да бъде тази реакция? Тук започват различията в съюза – и не само в ЕС, но и в самото правителство в Германия. За самия Путин „Северен поток 2“ е важен проект. Той е ангажиран с него и, ако проектът бъде спрян от германска страна, е възможно той да го приеме лично. Моето впечатление е, че за него тази тема е от особена важност“, коментира Мейстер пред чуждестранни кореспонденти в Германия.

Той подчертава, че Европа е най-важният клиент за „Газпром“ и има двустранен интерес, но все пак „Северен поток“ е тема, която разединява Европа, а това е в полза на Кремъл“.

Ще се наложи да реагират

Според Майстер ако се стигне до нападение на Русия над Украйна, международният натиск ще бъде голям и Германия няма да има много опции пред себе си. Федералната република няма да издържи и ще се наложи да се откаже от газопровода. Това е известно на всички страни в казуса „Украйна“. В този смисъл „Северен поток 2“ се превръща в силен инструмент в предстоящия политически диалог.

Ясно е, че партньорът, с който Русия търси преговори е не Европа, а Съединените Щати. Ясно е още, че и Русия не желае безкрайни дипломатически разговори. В този смисъл очакванията днес от срещата на представителите от „Нормандската четворка“ не са големи.

И в целия този пъзел на интереси Германия е в междинна позиция – между различните играчи.

От една страна, отказът ѝ да достави оръжия на Киев и газопровода „Северен поток 2“ я превръщат в играч, който създава много въпросителни за останалите страни членки на Съюза.

От друга страна, ще успее ли да се превърне Германия с тази междинна позиция в идеалният посредник, при разрешаването на големия въпрос, а именно какво следва? Светът е затаил дъх.