На 22 април френските граждани ще се произнесат на първия тур от президентските избори в страната, които ще решат дали президентът Никола Саркози ще остане още един мандат в Елисейския дворец или Франция ще има нов държавен глава, в лицето на основния претендент социалистът Франсоа Оланд.
Официално предизборната кампания се откри на 9 април, но практически се водеше от повече от половин година. С вътрешни избори на водещите партии, съпътстващите скандали и еднодневни медийни фурори на всеки един от десетте кандидата (девет претендента и президента Никола Саркози).
Държавата, където революциите са спонтанен рефлекс
Консервативната партия Съюз за народно движение без изненади подкрепи своя кандидат Никола Саркози. С почти безгласна опозиция, в лицето на няколко вътрешно-партийни критици на политиката му. От своя страна Франсоа Оланд срещна известна съпротива сред крайно-левите крила във френската социалистическа партия, но в крайна сметка получи пълната й подкрепа.
Което в държавата, където революциите са спонтанен рефлекс, създаде възможност да се появи и уверено да заеме третото място в сондажите кандидатът на крайното движение „Фронт на левицата” Жан-Люк Меланшон. Трето място, което Меланшон си оспорва с пълния си антипод във всяко едно отношение – Марин льо Пен, дъщерята на основателя на крайно-дясната партия „Национален фронт” Жан-Мари льо Пен и човекът, който успя да „реабилитира” образа на френските националисти.
И сам войнът е войн
Отцепник от партията на Саркози преди президентските избори през 2007 г. и основател на центристкото движение „МоДем” Франсоа Байру създаде успешно впечатлението за наистина посредствен кандидат. Подкрепата за него се запазва в константна величина от появата му като самостоятелен участник на политическата сцена досега – в средата.
Подобно разочароващо заключение може да се направи и за друг „потенциален фаворит” – кандидатката на „Европа екология – Зелените” Ева Жоли. Бившият евродепутат и основен глас в кампанията в Европарламента за освобождаването на българските медици в Либия през 2007 г. не успя да изпъкне на фона на „медийната стихия”, която представлява лидерът на френските зелени Даниел-Кон Бендит.
„Скандалният Дани”, както го наричат някои френски медии, проведе толкова успешна кампания в защита на своя кандидат, че самата Жоли почти изчезна от медийното пространство. Кампанията й беше съпътствана от здравословни проблеми и, в духа на Франция, съдебен процес за клевета срещу Марин льо Пен, който Ева Жоли спечели преди дни.
Кандидати в сянката на кандидатите
Политическите традиции във Франция задължават всеки елемент от политически спектър на страната да е представен в борбата за президентския пост. С най-различни крайни доктрини.
„Последните четири” или кандидатите с подкрепа под 2 % от намеренията на избирателите покриха напълно тези параметри – Филип Поту, кандидат на „Нова антикапиталистическа партия”; Никола Дюпон-Енян, кандидат на движението „Начало на републиката”; Натали Арто, кандидат на „Работническа борба” и Жак Шеминад от новосъздадената партия „Солидарност и прогрес”.
Подробности за платформите на кандидатите са излишни – имената на политическите субекти, които представляват, говорят сами.
На медийния фронт в "Петата република”
За шестте месеца, които предшестваха изборите, всеки един от кандидатите има повече от необходимото време да защити платформите си, да спечели симпатизанти и да си разменя реплики по медиите с опонентите си. С официалното начало на кампанията на 9 април дори беше въведено ограничение от 43 минути право на всеки кандидат да използва националния ефир за собствени пропагандни цели – обръщения, видеоклипове и тн.
Отделно от ежедневните политическите дебати по шестте основни телевизионни и радио мрежи в страната. Претендентите и президентът се оплакаха, че времето е недостатъчно. Избирателите приветстваха решението. Тези които ще гласуват вече знаят за кого – 25-те процента, които според проучванията на социолозите още не са решили, почти сигурно ще изчакат втория тур.
Сондажи, проучвания, сондажи, проучвания ….
Какво е кампанията за президентски избори без социологически проучвания. Особено във Франция, където общественото мнение е издигнато на пиедестал. Вечерните дебати се следваха от проучванията на социолозите на сутринта. И на обяд. И вечерта преди следващия дебат. Няколко месеца температурата на обществото се измерваше с прецизност до хилядна от процента. И нито едно от тези проучвания не беше в полза на президента Никола Саркози.
"Предателят”
Печеливш с малка разлика на първия тур, но губещ с голяма на втория. Втори и на двата тура. Дори кризата в Тулуза отпреди месец, националната трагедия, емоционалният президент, който обеща да защити републиката от всеки който иска да й посегне, не помогна на Никола Саркози. Мащабната подкрепа, която сегашния френски президент получи през 2007 г. с твърдата си предизборна платформа и срещу изключително слабия кандидат на левите Сеголен Роял, се е свила до твърдия електорат на партията му.
Масовите избиратели коментираха с месеци пред медиите, че се чувстват предадени от Никола Саркози. Че не вярват вече на обещанията и на идеалите, в които иска ги убеди френският президент.
С духа на Митеран
Миналата година Социалистическата партия на Франция отбеляза с големи празненства, митинги и речи 30-годишнината от избирането на Франсоа Митеран за президент на Франция. Най-дълго служилия френски държавен глава - от 1981 до 1995 г. - и единственият президент от левицата от създаването на Петата република насам.
От такава гледна точка възможната победа на Франсоа Оланд на президентските избори би означавало много за Франция. Във външнополитически план безспорно. Но най-вече във вътрешнополитически. На фона на икономическата криза, която има своя тежък ефект върху втората по сила икономика в Еврозоната, французите търсят социален президент, който да им гарантира сигурност в ежедневието.
В което Никола Саркози не успя да ги убеди.
