Холи Ратчфорд все още не може да повярва, че мъжът, който се е нанесъл в жилищния комплекс, който тя някога е управлявала, по-късно ще бъде обвинен във връзка с най-мрачния ден в съвременната история на САЩ.
„Почти невъзможно е за мен да осмисля кой казваше, че е, и кой всъщност се оказа. Все още ми е трудно да го приема“, разказва тя пред BBC.
Мъжът – Омар ал-Баюми, саудитец в началото на 40-те си години – се премества със семейството си в комплекса в Сан Диего, Калифорния, през септември 1999 г. Новият жител на апартамент №152 в Parkwood Apartments бързо се превръща в редовен гост на партитата край басейна, организирани от Ратчфорд. „Той винаги беше толкова жизнерадостен и усмихнат“, спомня си тя. „Беше просто много, много дружелюбен.“
Няколко месеца по-късно Баюми запознава Ратчфорд с двама на пръв поглед обикновени и „възпитани“ мъже, които също стават нейни съседи. По-късно двамата ще се превърнат в едни от най-известните участници в атентатите от 11 септември – те отвличат полет 77 на American Airlines и го разбиват в Пентагона.
В продължение на 25 години Ратчфорд е преследвана от връзката си с тези трима мъже. Тя смята, че още от самото начало Баюми е успял да спечели доверието ѝ. „Когато организирах партита, той винаги идваше и участваше във всичко“, спомня си тя. „Семейството му дори ме канеше у тях да се храним.
Свързана новина
Но Баюми, някогашният обитател на №152 в Parkwood, сега е в центъра на съдебно дело за 1 трилион долара (733 млрд. паунда), заведено срещу Кралство Саудитска Арабия от няколко хиляди семейства на жертви, както и от оцелели от атентатите на 11 септември.
На 11 септември 2001 г. четири пътнически самолета са отвлечени от 19 членове на ислямистката екстремистка мрежа „Ал Кайда“. Освен самолета, който се разбива в Пентагона – централата на американската армия край Вашингтон – два други самолета са насочени към кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, в резултат на което и двете сгради се срутват. Четвъртият самолет се разбива в поле в Пенсилвания, след като пътниците на борда се опитват да се противопоставят на похитителите.
Общо близо 3000 души са убити, сред тях около 300 пожарникари и други служители на спешните служби, намирали се в Световния търговски център.
Твърди се, че Баюми е подпомогнал подготовката на атентатите от 11 септември чрез подкрепата, която е оказал на първите двама похитители, пристигнали в САЩ – Науаф ал-Хазми и Халид ал-Михдар. Те са живели в Parkwood в продължение на няколко месеца преди атентатите.
Преди година федералният съдия по делото, заведено от семействата на жертвите на 11 септември в Ню Йорк, постанови, че доказателствата създават „разумно основание да се заключи“, че Баюми и саудитски дипломат, базиран в САЩ, са „координирали действията си със саудитското правителство при оказването на помощ на похитителите“.
Решението на съдията позволи делото на семействата да продължи. Саудитска Арабия обжалва решението и заедно с Баюми винаги е отричала обвиненията. От самото начало след атентатите Баюми е обект на журналистически разследвания и спекулации. Ратчфорд – която го е виждала да общува с похитителите и е станала свидетел на ключова помощ, която им е оказал – е предоставила запечатана декларация пред съда в Ню Йорк.
Но никога досега не е говорила публично за това, което е видяла.
Намирането на Холи Ратчфорд не е било лесно, пише BBC.
След като без да подозира се оказва въвлечена в разследването на това, което американското правителство определя като „най-тежкото престъпление, извършено на американска територия в съвременната история“, тя се премества възможно най-далеч от цивилизацията в Съединените щати.
Журналистът я открива във високопланинската пустиня в западната част на страната – район, известен с гърмящите змии. Тя му разказва, че е избягвала новините и категорично не е разговаряла с журналисти. Но за негова изненада се съгласява да говори. В началото на 1999 г. животът на Ратчфорд най-накрая започва да се подрежда. Дотогава той е бил нестабилен – тя е сменяла местоживеенето си, омъжила се е, забременяла е и се е развела още преди да навърши 21 години.
Но сега, на 27, тя има работа, която обича, и собствен дом.
Като нов управител на Parkwood Apartments – сравнително малък комплекс със 175 нискоетажни апартамента и градски къщи в предградията на Сан Диего – тя се справя отлично, по думите ѝ. Жилищата рядко остават празни за дълго. Но не документите и административната работа, нито добрата заплата превръщат тази работа в мечтана професия. Това са хората.
Ратчфорд не само работи в Parkwood – тя и живее там. Клиентите ѝ са и нейни съседи. А с много от тях отношенията са още по-близки – тя казва, че те се превръщат в нейни приятели.
„Винаги казвах на служителите си: „Накарайте ги да се чувстват така, сякаш това е техният дом, и те ще останат“, спомня си тя.
Докато Ратчфорд постепенно се утвърждава в Parkwood, тя е щастлива и се чувства сигурна в света, който е изградила – свят, в който познава всички и всичко. Докато един ден всичко не се разпада по драматичен и напълно неочакван начин. Омар ал-Баюми се нанася в Parkwood и заявява, че е студент. „Знаех, че учи. Освен това не съм сигурна какво точно правеше“, казва Ратчфорд.
Повече от две десетилетия по-късно разсекретени документи на ФБР и съдебни материали ще разкрият, че на практика обучението на Баюми е приключило още през 1998 г. Той прекарвал много повече време в организиране на религиозни дейности в мюсюлманската общност, които често записвал с видеокамера.
Постоянното му снимане и въпросите, които задавал, започнали да будят подозрения. „В мюсюлманската общност в Сан Диего имаше общо мнение, че Баюми е бил агент на саудитското разузнаване“, разказва пред журналиста Ричард Ламбърт, който ръководи разследването на местния офис на ФБР след 11 септември.
Но Ратчфорд не смятала, че има работа да се меси в личните му дела. За нея най-важното било дали може да си плаща наема. И можел.
По-късно ФБР установява, че той е получавал около 90 000 долара годишно – сума, равняваща се на около 55 600 паунда по онова време. Баюми се представял като обикновен семеен човек.
Образът на Баюми, който Ратчфорд познавала, е запечатан в негови домашни видеозаписи, които никога досега не са били излъчвани – той хвърля топка със семейството си край басейна в Parkwood и се смее, когато тя пада във водата.
На друго видео той е на екскурзия в Лас Вегас със семейството си. Облечен с риза на цветя, той посочва влакчето на ужасите край хотел-казиното New York, New York.
„Повярвах на всичко, което ми казваше. Наистина мислех, че е такъв“, казва Ратчфорд. Но този образ на Баюми се разминава с човека, който се появява в други видеозаписи.
През лятото на 1999 г. Баюми заснема сградата на Капитолията във Вашингтон от различни ъгли, говори за „план“ и обръща камерата към себе си, за да направи коментар в стил телевизионен репортер.
Адвокатите на семействата на жертвите от 11 септември твърдят, че той е наблюдавал сградата като потенциална мишена за атентатите.
Кралство Саудитска Арабия поддържа позицията, че става дума просто за туристически видеозапис.
В решението си от август 2025 г. съдията в Ню Йорк посочва, че „единственото, което съдът може да заключи“ от видеото, е, че Баюми „е посетил Вашингтон и е заснел града“.
На 3 февруари 2000 г. Баюми води двама млади мъже в офиса за отдаване под наем на Ратчфорд в Сан Диего.
Тя си спомня, че той очевидно бързал и седнал върху шкафа с документи, докато ѝ обяснявал, че двамата мъже са от неговата джамия и ще останат при него, докато си намерят жилище под наем.
„Нямаше абсолютно нищо необичайно в тях. Бяха мили, бяха възпитани“, спомня си тя.
Двамата мъже не говорели английски, но Баюми поел инициативата. Ратчфорд казва, че той я попитал какви документи трябва да представят двамата, за да отговарят на изискванията за наемане на апартамент в Parkwood.
„Те изобщо не отговаряха на изискванията за доходи, нито имаха банкова сметка. Нищо от това нямаха“, разказва тя.
Отговорът бил бързо „не“. Но двамата мъже разполагали с няколко хиляди долара в брой. Банковите документи показват, че на следващия ден Баюми ги завел в най-близката банка и им помогнал да открият сметка. На третия ден те отново били в офиса на Ратчфорд. Тогава Баюми измислил начин да заобиколи проблемното изискване за доходи. Той щял да подпише договора за наем като съдлъжник – и така да стане законов гарант за апартамента им.
Договорът за наем съдържа многобройните подписи на Баюми. Той бил техен гарант, техен приятел, лице за контакт при спешни случаи, а неговият адрес в Parkwood бил посочен като техен настоящ адрес. Без повече забавяне двамата мъже се нанесли в апартамент №150 – едностаен апартамент само на няколко врати от градската къща на Баюми край басейна.
Двамата мъже, за които Баюми поел юридическа отговорност – Науаф ал-Хазми и Халид ал-Михдар – по-късно ще се превърнат в похитители в атентатите от 11 септември.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
