Либерализацията на хазарта в Италия започва през 1992-ра година, когато страната е в криза, подобна на сегашната, и има спешна необходимост от данъчни приходи. Първоначално тя изиграва положителна роля, защото вкарва значителни приходи в хазната и нанася сериозен удар върху незаконния хазарт, контролиран от престъпни организации.
Впоследствие обаче постъпленията в бюджета стават нищожни в сравнение с оборота, а мафията просто легализира хазартната си дейност. В сегашния период на икономически трусове все повече хора се увличат по игрите на късмета. Повечето залагат малки суми, но играят редовно.
Пенсионерът Марио Джерардо казва, че играя, защото обича да има надежда, че ще спечели. „Всяка седмица си купувам карта за изтриване."
Антонио,който залага на конни състезания казва, че важното е да спечели, независимо от сумата. „Има хора, които ако спечелят дори 5 евро, се чувстват като победители."
Жаждата за лесна печалба обаче все по-често придобива патологични измерения. Според официални данни вече 700 хиляди италианци са сериозно пристрастени към хазарта. Мнозина законотворци настояват за по-строга регулация в бранша, но засега никой не е предложил решителни мерки в тази насока.
