Кат Пауз гордо се описва като „дебела” и с лекота понася евфемизми като „пухкава”, „заоблена” и „пълничка”, но се сепва на термини, които смята за негативни, като „с наднормено тегло” или „тлъста”, пише АФП.

Американката е пионер в науката „изследвания на теглото” и организира първата конференция по темата в Massey University в Нова Зеландия.

Кат Пауз обяснява, че изследванията на теглото представляват академична дисциплина точно като историята, английския, или политическите науки, но се занимава с отношението към дебелите хора и оспорва предположението, че всеки с широка талия води нездравословен начин на живот.

На конференция в Нова Зеландия, учени от САЩ и Австралия обсъдиха теми като „Омразата към дебелите и левицата по времето на епидемията на затлъстяването” и „Ролята на диагнозите в маргинализирането на наднорменото тегло”.

„Една от причините, поради които се страхуваме и мразим дебелите е фактът, че смятаме, че можем да „разчетем” телата на хората,” заяви Пауз.

„Затова когато хората видят дебело тяло като моето, това им казва, че водя нездравословен начин на живот и че това тяло е болно. Казва им, че не се упражнявам и че ям само боклуци.”

Но Пауз смята, че в реалността някои хора просто са по-едри от другите и че изследванията на теглото подчертава нуждата обществото да приеме този факт вместо постоянно да съди дебелите хора и да ги кара да отслабнат.

Една от първите задачи, твърди Пауз, е да „си върнем” думата „дебел”, за да не се използва само като обида, точно както гей обществото използва термина „хомосексуален”.

Затова много хора днес се наричат „дебели активисти” и говорят за „дебелата си гордост”, отказвайки да приемат „натиска, оказван от мултимилионната индустрия за отслабване”.

Поради това Пауз отбягва фразата „наднормено тегло” – тя смята, че това загатва, че теглото и не е оптимално.

Американката твърди, че не се е теглила от години и че последният път е тежала около 130 кг.

Университетският преподавател Андр юДиксън, работещ в Massey University, споделя мнението на Пауз, като твърди, че индустрията за отслабване е построена върху тревогите на дебелите.

„Знаем, че 95% от хората, които се опитват да отслабнат, ще се провалят, тоест, индустрията не работи, тя само продава временни решения за хорските тревоги.”

Опонентите на подобни мнения изтъкват, че затлъстяването представлява сериозна пречка за доброто здраве поради връзката си с болести като диабета и сърдечните проблеми.

Но Кат Пауз смята, че не е справедливо да съществуват закони срещу расизма и сексизма, но да липсват такива срещу дискриминацията на дебелите.

„Не е нелегално е да се дискриминира срещу някой въз основа на размера им, докато в много страни е нелегално да се дискриминира срещу хората въз основа на пола или расата им, както и сексуалната им ориентация,” изтъква тя.