Той управлява бизнес за десетки милиарди. Александър Рикар е един от най-богатите хора в Европа и наследник на компанията създадена от дядо му. Мениджър на конгломерат, в който работят 18 000 служители на пет континента. Бизнесимперия, който произвежда някои от най-известните марки алкохол в света.
– Александър Рикар, забавно ли е да ръководите такъв бизнес като вашия?
– Забавно е, това е забавен бизнес. Аз влагам много страст в това, което правя. И когато посветиш живота си на работата е страхотно, когато тя ти харесва. Това е един забавен бизнес, наистина.
Рикар изглежда като човек, който умее да се забавлява. Но винаги с мярка. Защото тайната на бизнеса му е точно в мярката, което е ключово и в пиенето, и в живота.
– Моето мнение е, че пиенето си е част от живота. Не всички пият алкохол между другото, което е супер. В днешният свят всеки един човек трябва да намери своя личен правилен баланс в живота. Това включва работата ти, това включва семейството ти, това включва приятелите ти, това включва и навиците ти. Дали това е пиенето, дали това е яденето, дали това е практикуването на някой спорт, всичко води до намирането на правилния баланс. И между другото, вашият правилен баланс е вероятно различен от моя правилен баланс. Смятам, че всяко нещо, когато се прави в прекалени количества, не е хубаво. Правилният баланс-това е истината. Но всичко опира и до начина на мислене, нали така?
– Може ли да Ви попитам, получихте ли някакъв съвет от вашия дядо за живота като цяло? Някой съвет, за който ще си спомняте?
– О, ами аз получих много съвети. Бях голям късметлия, че докато растях можех да го виждам често, особено през лятото или по време на „големи събития” като сватби например и други семейни събития. И съм получил доста съвети от него. Мога да ви дам два примера: единия е свързан с магазините, купуващи алкохол от нас, защото той е правил доста проверки на такива магазини.
Това беше точно ден преди Деня на бащата, имаше много хора, които купуваха нашите продукти и такива на конкуренцията, разбира се. И в магазините присъстваха нашите продавачи, както и на други конкурентни компании. Но мениджърите на магазините винаги отиваха директно първо при нашите продавачи. След това, бях доста малък тогава, дядо ми ме попита: „Защо мислиш, че във всеки един магазин във Франция, мениджърите отиват да поздравят първо нашите хора?”. Отне ми доста време да разбера, защото казах „Може би защото ние сме номер 1, това е водещата марка все пак”. Той ми каза „Да, така е, но не това е причината”. Опитвах се да намеря много причини, но истината беше, че главната причина е много проста и красива. Той ми каза „Защото търговския посредник на нашата компания е този, който има усмивка на лицето си и винаги пита мениджъра на магазина как я кара и как е семейството му.”
Втори пример: Трябва да работиш здраво, за да оставиш позитивен отпечатък върху обществото с това, което вършиш. И дядо ми имаше скулптура, на която пишеше тези думи. И аз казах: „Да, дядо, но не трябва ли също така да имаш и късмет? А не само работа и отдаденост?”. И той каза „Да, 100% работа и отдаденост и 20% късмет”. И аз му казах „Добре де, но така стават 120%” и той каза „Страхотно! Значи можеш да броиш.”
През годините става ясно, че Александър Рикар не само може да брои, но може да го прави с числа, с много нули. Бизнесът на компанията му е толкова огромен, че няма никакъв начин да знае всички детайли. Ако започнеш да се занимаваш и с най-дребните детайли – свършен си, казва той.
Пред него е имало два пътя – да стане много сериозен и отговорен човек или да живее живота си като дете на милиардери.
– Какъв тийнейджър бяхте вие? Например, ценяхте ли парите?
– Израснал съм в семейство на предприемачи, така че познавам фундаментално цената на първо място работата, и цената на това да работиш, за дa се прехранваш. И е правилно да кажем, че не всеки има възможността да работи и да печели прехраната си. Но когато хората имат тази възможност, те трябва да се чувстват щастливи и вдъхновени от това, че могат да изкарват прехраната си, защото не всеки може да се похвали с това. И аз наистина израснах вдъхновен от родителите ми. Те са хора, които вярват в силата на образованието и в силата на личния избор. И един съвет, който ми бе даден, този път от родителите ми, е че без значение какво правиш в живота си, просто се постарай да го правиш добре и да ти харесва да го правиш.
– Какъв тип грешки се опитвате да избягвате като човек на такава позиция?
– Аз не бягам от грешките. Ключът е, че аз не смятам грешките за истински грешки, ако от тях си извлякъл ключови уроци и по този начин се учиш от тях. Това е най-важното. Когато се провалиш в някаква иновация е важно да разбереш защо тази иновация се е провалила. След като разбереш защо се е провалила, започваш да градиш върху наученото за следващата ти иновация, и така нататък. Това е един продължителен процес.
Рикар обича да комуникира със служителите си. Независимо от нивото, не е от тези изпълнителни директори, които се ограждат само с мениджърите си. Напротив, колкото по-млади хора около него, толкова по-добре. В това отношение, приликата с предприемачи като Ричард Брансън е явна.
– Що за човек сте? Например, от тези хора, които не могат да бъдат докоснати, не могат да бъдат заговорени ли сте? Или обратното – от тези хора, които знаят дори името на човека, който отваря вратата?
– Мисля, че съм взел това от ценностите на семейството ми. Смятам, че непринудеността и здравият разум са важни. И първият човек, на когото звъння на Нова година е човекът на рецепция в централата на нашата компания. Обаждам му се, за да му кажа просто „Знам, че днес работиш и че днес си сам, но просто искам да ти благодаря и да ти пожелая щастлива Нова година”.
