Покачване на океанското ниво, загуба на биоразнообразие, повишена хранителна несигурност, влошено качество на живот - дори човечеството да успее да ограничи глобалното затопляне до 2℃ спрямо прединдустриалната епоха, последствията могат да бъдат опустошителни, предупреждават учени, цитирани от Франс прес.

Експертите не крият опасенията си, че светът няма да успее да постигне целта, заложена в Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до края на века до 1,5 или максимум до 2℃ .

След подписването на Парижкото споразумение десетки изследвания сравняват ефектите от двата възможни сценария - оптималния от 1,5℃ и пределния лимит от 2℃ . От наученото дотук става ясно, че вторият сценарий ще се отрази неблагоприятно върху редица страни.

Учени ще използват бактерии в борбата с глобалното затопляне

Настоящото изследване, публикувано в сп. "Philosophical Transactions of the Royal Society A", проучва ефекта от двата сценария в 122 развиващи се и слабо развити страни в света.

Покачване на океанското ниво

Дори повишението на температурата да бъде ограничено в посочените рамки, океанското ниво ще продължи да се покачва "поне още три века" - с между 90 и 120 см до 2300 г.

Колкото по-оптимистичен е сценарият, с толкова повече време ще разполагат жителите на тихоокеанските острови, делтата на река Ганг и крайбрежните градове да се подготвят за последствията.

Експертите прогнозират, че ако не бъдат взети мерки за ограничаване на емисиите на въглеродния диоксид, океанското ниво ще се покачи средно със 72 см до 2100 г.

Хранителна несигурност

Повишението на температурите ще доведе до по-голяма хранителна несигурност по света в резултат на очакваните по-сериозни наводнения и суши.

Някои промени вече са неизбежни, но ако глобалното затопляне бъде ограничено до 1,5℃ , хората ще бъдат изправени пред по-малка заплаха от недостиг на храна и вода. Ако обаче светът се затопли с 2℃ , ще бъдат засегнати 76% от развиващите се страни.

Ако покачването на температурите бъде овладяно до 1,5℃ , вместо до 2℃ , това ще позволи зоните по света, подходящи за "климатично убежище" за флората и фауната, да се увеличат от 5,5 на 14%.