Изборите в Германия приключиха – християндемократите на Ангела Меркел спечелиха най-много гласове, но популистката партия „Алтернатива за Германия” взе забележителните 13% и влиза в Бундестага.
Френският президент Еманюел Макрон изчака само два дни, преди да произнесе програмната си реч за Европейския съюз. Как новата коалиция в Германия ще се отрази на общите европейски инициативи на двете страни, коментира журналистът от радио Франс Ентернасионал Паскал Тибо.
– Какво от тези германски избори е важно за Франция?
– Най-важното за Франция сега е с кого ще управлява Ангела Меркел. В Париж са загрижени заради Свободните демократи, независимо дали само в коалиция с християндемократите или и със Зелените, защото либералите са доста въздържани към идеята за реформи в Еврозоната, общ бюджет и европейски финансов министър.
Това ще направи трудно за Еманюел Макрон да наложи своите предложения за реформи и да получи подкрепата на Германия. След това, независимо какво правителство ще управлява Германия през следващите четири години, Макрон ще трябва да преговаря с него, за да подготвят общи предложения за ЕС и Еврозоната.
Фактът, че речта на Макрон е само два дни след германските избори, показва, че той иска да окаже натиск и да направи стъпки напред. Той смята, че сега има възможност за действие, защото изборите в Франция минаха и в следващите пет години ще е спокойно, в Германия сега – също. Така има шанс нещо да се промени.
Независимо кой ще управлява в Германия, за Макрон няма да е лесно, защото дори в партията на християндемократите не всички са особено ентусиазирани от неговите предложения.
– А какви са отношенията между Макрон и Меркел?
– Мисля, че има определена химия. Двамата нямат големи политически различия. Може би Меркел, когато наблюдава активността на Макрон, прави аналогии със Саркози, който беше много деен. Това не винаги е стилът, който Меркел следва, защото тя обмисля повече, действа по-бавно и трудно се впечатлява от големи планове и големи визии. Тя действа по-прагматично и винаги където има проблем в Европа, се опитва да намери решение. Но големи планове, големи визии за Европа за 12 години никой не чу. Това е обратното на онова, което Макрон сега предлага. Така че по отношение на стила и на съдържанието се сблъскват два свята.
– Ще успее ли френско-германското сътрудничеството да направи Европа по-силна? Къде е Европа в света?
– Мисля, че след брекзит и в Париж, и в Берлин са убедени, че трябва по-сериозно сътрудничество по отношение на външната европейска политика, на отбраната.
Лондон играеше голяма роля в политиката за отбрана, но този съюзник вече го няма. С избора на Тръмп връзките с американските съюзници също се разхлабват. Затова се очаква Германия да играе по-сериозна роля на международната сцена и тя иска това. Мисля, че това е шанс за повече инициативи от двете страни.
– Изигра ли темата „Европа” важна роля в тези избори?
Европа не беше основна тема. От една страна, Меркел не искаше темата да излиза на преден план. Може би защото не искаха да натоварват и да плашат германските избиратели с теми като реформи в Еврозоната. Това, което намирам за странно, е, че доскорошният председател на Европейския парламент Мартин Шулц също не използва тази тема, където той е най-силен и компетентен. Дори в речите му Европа рядко се споменаваше. Това е много странно, особено когато на масата по тази тема има много предложения, които идват от Франция.
– Защо е така – заради критики към Брюксел или заради бежанската криза?
Не мисля, че е заради бежанската криза. Германия доста категорично се бореше за справедливо разпределение на миграните в ЕС. ОК, може да кажем, че там в известен смисъл се провали и това не е най-добрият аргумент в предизборната надпревара. В същото време през четирите години трудностите в Еврозоната, които дойдоха от предишните четири години, бяха приглушени и не предизвикаха големи заглавия и коментари.
– Защо „Алтернатива за Германия” успя да събере толкова много гласове- заради бежанската криза или защото няма друга алтернатива в Германия?
– Много са причините, с които може да се обясни успехът на „Алтернатива за Германия”. Разбира се, те използваха темата бежанци и насадиха страха от исляма и ислямизирането на Германия. Но това поотмина. Има една друга част от германското общество, която не се чувства приета на сериозно от традиционните партии. Членовете ѝ имат чувството, че интересите им не са достатъчно добре защитени или грижите им не са добре изказани – това се усеща особено в Източна Германия. „Алтернатива за Германия” като нова сила може би е партията, която използва това недоволство, използва страховете, грижите, идентифицирането си с тези хора. Големите партии не може само да нападат популистите, а трябва да се замислят защо избирателите им предпочитат „Алтернатива за Германия”.
Може би не е толкова зле, че „Алтернатива за Германия” влиза в Бундестага, защото така се появява един нов глас на страховете и грижите и така ще се стигне до дебатите, които последните години отсъстваха от парламента.
Разбира се, големите партии имат задачата и да представят други решения с друга политика към тези загрижени граждани.
– Наистина ли беше скучна предизборната битка за новия германски парламент?
– Да, предизборната кампания не беше много интересна. Виждаше се, че това е краят на „Голямата коалиция”. Двете големи партии управляваха заедно и разликите между социалдемократи и християндемократи не бяха толкова големи. Нямаше и толкова много теми, където те да проявят различия и да доминира едната или другата партия. Темата „Социална справедливост” беше поставена на преден план от Мартин Шулц и социалдемократите. При християндемократите основният аргумент бе „Меркел”.
По-интересно беше между малките партии, защото там има повече битки – кой ще бъде третата сила в парламента, ще успеят ли двете извънпарламентарни партии –либералите и популистите, да влязат в Бундестага, могат ли Зелените да се спасят…Там имаше повече интрига.
Очаквайте още гледни точки за изборите в Германия и коментари на резултатите в bTV Репортерите тази неделя.
