Християндемократите на Ангела Меркел спечелиха изборите в Германия, но партията реално губи места спрямо изборите през 2013 г. Големият конкурент на Меркел – социалдемократите, получават около 20% от вота. Популистката партия „Алтернатива за Германия” печели забележителните 13% и влиза в Бундестага.
Какви означава този резултат и какви са причините за него, коментира журналистът от вестник „Тагесшпигел” Йоахим Хубер.
– Защо предизборната битка за новия германски парламент беше определена като скучна?
– Впечатлението, че предизборната борба е скучна не беше на избирателите, а на медиите и на журналистите, които съобщаваха за това. Както се вижда, предизборната кампания беше грешно оценена както от медиите, така и от големите партии. Имаше официална кампания и неофициална кампания. Неофициалната кампания доведе до тези изненадващи резултати.
– Сега се говори за политически трусове, шок, горчиви победи – не са ли пресилени тези оценки?
– За германските изборни резултати това не са пресилени оценки. Досега, през последните 10 години, в Бундестага доминираше черно-червената линия. Досега имахме малко партии, а сега ще бъдат седем. В този смисъл пенсионерите сега са добре представени – от една страна с партията на Левите, а от друга с „Алтернатива за Германия”. В страната име един процес на привикване, това, което се случи в другите западни държави още преди години: националистически и крайнодесни партии са в парламентите, само тук, в Германия, не бяха представени. „Алтернатива за Германия” беше в някои местни парламента на източните провинции и сега това, което се случи, е следваща стъпка – „Алтернатива за Германия” да влезе и във федералния парламент. Това, че взе 13%, разбира се, поражда неспокойство. Партията не е предпочитана заради различна програма, а заради говоренето на другите партии срещу нея. Сега тя има 13 %, но другите партии имат 87% и не трябва да се оставят да бъдат повлечени от нея.
Разбира се, резултатът на всяка една крайнодясна партия ще се сравнява с историята на Германия – нещо, което напомня за най-лошите времена и злини. Някои от изказванията на политици от „Алтернатива за Германия” бяха и в този смисъл. Това е повече от просто изборен резултат.
Това е разтърсване на съзнанието, че 4 – 5 партии могат да си разпределят политическия живот.
Появи се нова конкуренция, но конкуренция, която напомня на другите, че в тази конкуренция трябват по-ясни позиции.
– Защо популистите успяха в източните провинции, особено в Саксония, където станаха първа политическа сила?
– Има региони в Саксония, близо до границата с Чехия, където икономическия растеж и благосъстоянието не се развиват толкова бързо като в другите провинции. В тези места хората са затворени и тясно обвързвани помежду си. Те са като „галски села” в смисъл села на „Алтернатива за Германия”, където хората много бързо се сплотяват.
Не мисля, обаче, че имат икономически причини за това. Просто населението на Изток, застаряващо и помнещо времето на ГДР, а сега живеещо в нова Германия, прави сравнение какво е било и какво е сега.
Много от тези хора смятат, че не са приети в новата Германия, не участват в икономическото развитие и не се чувстват богати. В своите очи те се приемат като губещи, а не като печелещи. Чувстват се подценени. Те са в онова време, но и в днешното време.
Така имат усещането, че западната система определя живота им и ги превръща в губещи. Това е като да си мислиш, че си вършиш добре работата, а шефът ти да казва: „Нищо особено!”
Там чувството за признание е много, много съществено за техния избор. Според мен има и самосъжаление и манталитет на селото – „моят съсед мисли така, аз също и ние сме по-прави от канцлера”.
– Защо хора, които симпатизират на „Алтернатива за Германия” не смеят да го кажат на глас?
– Наблюденията Ви са много правилни. Това показват и многото проучвания. Хората избират „Алтернатива за Германия”, но не се припознават с „Алтернатива за Германия”. Т.е. този избирател много често не е обвързан с твърденията и позициите на партията – като расизъм и вражда към мигрантите или желанието Германия да напусне еврозоната и т.н. Хората не се идентифицират с тези лозунги.
Това е трудно за анализаторите, но и за самата партия, защото не са наясно какви са техните избиратели. Това дава шанс на другите партии да спечелят обратно тези хора, защото те не са залепени за популистите. Те казват: „Избираме „Алтернатива за Германия”, за да накажем досегашните управляващи!Ако поправят политиката си, ще се върнем към тях.”
– Ще смени ли „Алтернатива за Германия” тона, когато влезе в парламента?
– Ако се погледнете местните парламента, в които те вече участват, ще видите, че тонът, който използваха в кампанията, вече е наложен. Те не се съобразяват с дисциплината в парламента и така на практика му пречат. Те използват тези парламенти, а в бъдеще и Бундестага, като платформа, като място за изява. Но тогава става и ясно дали са в състояние да правят истинска политика, политика по същество. Ще има специфични закони и там само с популистки фрази няма да успеят.
Интересно е как противниците на тази партия ще реагират на действията ѝ.
„Алтернатива за Германия” успя с 13%, като 60% от гласувалите за нея казват, че са го направили, защото са разочаровани от черно-червената коалиция. Другите само 40% са избрали „Алтернатива за Германия” заради убеждения.
Т.е. популистите имат голям проблем, защото трябва да изпълнят очакванията на разочарованите, които са ги избрали. Останалите партии са изправени пред предизвикателството с политиката си да върнат разочарованите си привърженици.
Играта едва сега започва и въобще не е предрешена.
– Ще се разцепи ли „Алтернатива за Германия”?
– „Алтернатива за Германия” е съвкупност от различни течения, която се вливат в нея. Фрауке Петри отказа мандат в Бундестага като част от партията. В партийната си програма „Алтернатива за Германия” не можа да се обедини около една концепция за пенсиите. Има много области, в които няма единство какво иска партията. Преди да разрешат тези вътрешнопартийни конфликти, няма да могат да проведат политика по същество. Това означава, че ще използват различни трикове – акции, големи думи и големи обещания, за да задържат привържениците си.
Но аз съм убеден, че избирателите на „Алтернатива за Германия” не са по-глупави от другите избиратели и ще гледат внимателно каква е алтернативата, която им се предлага или са само празни приказки.
Така че сега предизвикателствата са както към петте партии, които досега бяха в парламента, така и към новите седем, включително „Алтернатива за Германия”, която трябва да оправдаят очакванията.
– Как ще се отрази едно правителство на коалиция „Ямайка” на външната политика на страната? Ще се променят ли позициите? Ще има ли трудности с Франция и визията на нейния президент Еманюел Макрон за реформи, които не са много добре приети от германските либерали?
– Тези три партии досега никога не са управлявали заедно. Либералите отново са в парламента и всеки ще се опита да позиционира ясно и да функционира като трио. Либералите поставиха под въпрос този германо-френски мост и отношенията между президента Макрон и канцлера Меркел. Но либералите винаги когато са били част от правителството, а те винаги са държали и външното министерство, поставят проевропейската политика като водеща и приоритетна. Разбира се, може да има различни гледни точки, но за либералите ще бъде важен основния курс: „Да заздравим Европа без да поставяме в приоритет определени държави – това е изводът от брекзит”.
Очаквайте още гледни точки за изборите в Германия и коментари на резултатите в bTV Репортерите тази неделя.
