България се фокусира върху защитата на икономиката, а не върху спасяването на възрастните хора от COVID-19. В крайна сметка няма да постигне нито едното, нито другото. Това пише в свой коментар за "Гардиън" Люба Късова, съосновател на международната консултантска компания AKAS и автор на доклада „Липсващите перспективи на жените в новините за CОVID-19“.

"Април завинаги ще остане в паметта ми като месец на болезнена несправедливост: тогава ми поставиха първата доза ваксина срещу "COVID-19" в Обединеното кралство, а неваксинираният ми баща почина от коронавирус в България. Аз съм здрава жена на средна възраст. Баща ми бе уязвим 85-годишен човек с основни здравословни проблеми", разказва тя.

Късова посочва, че има няколко писма от Национална здравна служба (NHS) за баща ѝ, който е бил поканен да се ваксинира в Лондон. Шест месеца по-рано обаче той е решил да се върне в България.

"С тъга и безпокойство се чудя защо България не защити баща ми в напреднала възраст, докато NHS положи всички усилия да го направи. Защо аз, жена на средна възраст, съм защитена, а около 90% от българите над 80 г. не са", пише още Късова.

Политиката срещу COVID-19 у нас

България е малка страна, за която рядко се пише по световните медии, а смъртните случаи в нея, свързани с COVID-19, са една малка дюна в пустинята на загубените животи по света. Но тя е ценен пример, предупредителен разказ за това защо икономическата, а не етичната политика на ваксиниране е вредна за всяка икономика, подчертава авторът на материала.

България е част от регионална “вирусна гореща точка”: четири от седемте страни с най-високи нива на кумулативна смъртност в света, значително по-високи от тези в Индия, се намират в Западните Балкани. България е една от тях. Междувременно на 4 май министърът на здравеопазването Костадин Ангелов (б.р. вече не заема този пост) направи необичайното твърдение, че "третата вълна на COVID-19 премина почти незабелязано в България. Нашите медици се справиха", припомня Късова и отбелязва, че доказателствата за твърдението му са оскъдни.

България изглежда една от малкото страни в ЕС, за които Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията не публикува данни за смъртността от коронавирус, свързани с възрастта. Това само по себе си е смислена констатация, когато става въпрос за политиката срещу COVID-19, България не прилага никакви възрастови данни.

Късова казва, че с помощта на Единния информационен портал тя и колегите ѝ са обобщили данните съобразно демографията и се вижда ярък контраст в сравнение с Великобритания. Подходът на България за спасяване на икономиката за сметка на ваксинацията спрямо подхода на Великобритания за спасяване на хората води до коренно различни резултати за хората над 70 г.

Димитрина Петрова е български експерт по въпросите на равенството в здравеопазването. Нейните изследвания показват, че българският план за ваксиниране, чиято основна цел е да ограничи разпространението на COVID-19, а не да спаси човешки живот, е изключително несправедлив спрямо възрастните хора. Той има неясни цели, но дава предимство на икономически активното, по-малко уязвимо по-младо население пред икономически неактивното, по-уязвимо по-възрастно население.

В България хората над 65 г. са в четвъртата група в списъците с приоритети за ваксиниране, като според Петрова те отстъпват място на "почти всички останали в обществото" - здравните работници, преподавателите, всички, които участват в "основни дейности от обществения живот". Със закъснение съвсем наскоро правителството обяви, че хората над 60 г. вече ще бъдат приоритетно ваксинирани.

Стигна се и до задочен спор между бивш и настоящ здравен министър колко са възрастните хора, обхванати от програмата.

Приоритетните групи на Обединеното кралство са ясни. На първо място целта е да се намали смъртността от коронавируса и едва след това да се ограничи разпространението му. Първите пет групи, на които ще бъде предложена ваксинация в Англия, с подобен модел в другите страни на Великобритания, обхващат всички над 65 г., като се започне от най-уязвимите.

Петрова стига до заключението, че българският план за ваксинация "придава по-висока стойност на държавния апарат и икономиката, отколкото на човешкия живот и здраве" и следователно "създава неравенство, като не дава приоритет на тези, които най-много се нуждаят от ваксини, а дава предимство на тези, които вече се ползват с повече власт и ресурси".

"В седмицата, в която баща ми почина, България бе на второ място в ЕС по смъртност, свързана с COVID-19, докато Обединеното кралство бе на четвърто място по смъртност в Европа. На 8 април 7 % от хората над 80 г. в България бяха получили поне една доза, докато в Англия за същата възрастова група този процент е около 97 %. Месец по-късно този показател в България е едва 10 %", констатира Късова.

Между февруари и април през 2021 г. смъртността при хората на възраст между 70 г. и 89 г. е била 124,5 на 100 000 души в Англия в сравнение с 421,4 на 100 000 души в България.

Жертвоприношения за икономиката

Поколение възрастни хора в България е пожертвано в компромис с икономиката. Спомням си обажданията до лекаря на баща ми с молба да бъде ваксиниран. "Той е твърде ниско в списъка с приоритети", ми беше казано, "за него няма налични ваксини", пише тя.

Ситуацията се влошава от неискрения разказ на правителството за третата вълна на пандемията, от провалената му кампания за ваксиниране и от медиите, които са обвинявани, че "преследват скандали и мнения за сметка на яснотата и разбирането" и не държат сметка на правителството.

Подход, който разчита на ограничаване на COVID-19, а не на спасяване на животи, в крайна сметка се оказва лош за икономиката. Ако не се защитят най-уязвимите, системата на здравеопазването е застрашена, пандемията се удължава, а икономиката се забавя още повече. Обединеното кралство, където политиките също подведоха възрастните хора в първата вълна, коригира подхода си с програма за ваксинация, основана на запазването на живота.

„Дали степента, в която правителствата оценяват човешкия живот, е мярка за това колко добре е подготвена една държава за справяне с големи кризи?“, пита Късова и обобщава: „Склонна съм да мисля, че е така“.