През изминалата седмица редица медии по целия свят публикуваха доклад за равенството между половете в новините за COVID-19 – The missing perspectives of women in COVID-19 news.
Доклада на английски може да видите тук:
Въпросът има ли дискриминация, дори и в тази тежка ситуация, намери категоричния си отговор. И той е – да. Докладът е поръчан от „Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс“ и е изготвен от българка и нейния екип.
С Люба Късова ни среща кореспондентът ни в Лондон Васил Христов.
Късова е основният автор на доклада, който разкри доминиращата роля на мъжете в говоренето за пандемията в новините. В 20-годишната си кариера в Лондон българката се е фокусирала върху проучването на мотивациите, нуждите и поведението на хората, както и превръщането на тези проучвания в стратегически решения.
„Като погледнем новините се оказва, че почти никой не говори за проблемите на жените. За всеки един глас на жена се падат 3-4 или 5 гласове на мъже. Тоест те са между 15-30% от експертите в новините, или от главните действащи лица в новинарските истории са жени, останалата част са мъже“, казва Късова.
Мащабното изследване, обработило милиони новинарски файлове, е проведено в 6 страни на 4 континента, но картината в САЩ, Англия, Индия, Кения, Нигерия и Република Южна Африка е една и съща – гласът на жените не се чува в новините за пандемията.
„Ние погледнахме те имат ли сериозни проблеми, различни ли са им проблемите от тези на мъжете и това, което видяхме е, че те имат уникални проблеми и в много случаи по-сериозни от тези на мъжете. Например, ние всички знаем, че по света повече мъже умират, за съжаление, от COVID-19, но много малко се говори за това, че жените е много по-вероятно да се разболеят от коронавирус. И например в България статистиката, която намерих с моя екип, е, че 51 % от разболелите се са жени, 49% са мъже, защо се случва това, защото жените много често са на предна линия в борбата с COVID-19“, коментира авторът на доклада.
Освен сериозните социални и икономически проблеми, които коронавирусът изостря, пандемията става причина за увеличаване и на насилието над жените. Люба Касова смята, че за това са виновни предразсъдъците.
„91% от мъжете глобално и 86 % от жените имат поне един предразсъдък спрямо жените. Не само мъжете го мислят това, но и жените го мислят, че мъжете са по-добри при вземане на икономически решения, на политически решения, че са по-интелигентни и трябва да им се даде предимство да учат…
Въпреки че жените са на първа линия от гледна точка на борбата с COVID-19, на политическо равнище те почти не присъстват като част от взимане на решението. Например в Англия – 100 % от дневния комитет за вземане на решения са мъже, както и в България. В Америка – 86%, така че говорим за липсата на женска гледна точка на такова високо равнище.
Доказателството, което посочва Люба за това е, че когато в кризата жените са включени на високо ниво във взимането на решения, цялото общество печели. Това показва опитът на жените-лидери в кризата с COVID-19 Държави като Исландия, Финландия, Германия, Нова Зеландия, Дания и други, където на най-ръководната позиция по време на пандемията бяха жени, са сред най-слабо засегнатите и най-бързо излезлите и възстановяващи се от кризата.
Оказва се, че България не е изключение. Специално за интервюто екипът на Люба Касова беше подготвил мини изследване.
„Гледахме цитатите на мъже и на жени на трите уебсайта на трите най-големи новинарски телевизии – bTV, БНТ и Нова. И това, което намерихме, е, че 26 % от цитираните са жени, и 74 % са мъже, тоест, същият проблем съществува и в България“, обобщи Късова.
„Гардиън“, „Ел паис“ и водещи телевизионни канали от Европа, Азия и Америка отразяват изнесените в доклада данни. Питам Люба защо медиите се вълнуват от темата и не са ли правителствата и щабовете тези, които задават темите.
Люба Късова и нейният екип предлагат в доклада си 21 практически препоръки, които да създадат баланс и възможност гласът на жените да бъде чут.