Наричат го г-н RTL. Хелмут Тома – австриецът, който превърна малкия люксембургски телевизионен канал в една от най-големите европейски медийни империи.
Посреща ни в дома си в родната Виена. Известен е и с чувството си за хумор и пиперлив език. Житейското му мото: "В този огромен човешки мравуняк не искам да съм обикновена мравка. Искам да съм поне мравка с папийонка!"
Като дете Тома учи за професионален млекар, завършва вечерна гимназия, а след това – право. На 29 години оглавява правния отдел на обществената австрийска телевизия ORF и така става най-младият юрист на подобен пост в Европа.
Затова и приветства избора на новия австрийски канцлер, който стана най-младият лидер в Европа: „Опитни политици има достатъчно. Това е нормалният случай, но свеж ветрец винаги е добре да има. Този свеж ветрец може да е голямо предимство”.
В края на 70-те години Тома е част от екипа, който изготвя правилата, за да бъдат създадени първите частни електронни медии в Германия.
През 1982 г. юристът предприема неочакван ход – оглавява малък частен канал RTL с екип от 25 души. За няколко години изгражда една от най-големите медийни империи в Европа.
Каква е тайната? „Да имаш идея какво да направиш. Най-важното, разбира се, днес са и парите. Когато започнах навремето в Люксембург беше по-лесно. Днес би било по-трудно, ако не можеш да финансово да обезпечиш идеята. Винаги основното е съдържанието. Винаги става въпрос за това да намериш нишата. Днес вече много ниши са използвани, но въпреки това има шансове. Трябва да се търси и да се иска”.
Тома превръща бокс турнирите и Формула 1 в телевизионно шоу. Друг негов цитат: "Червеят трябва да се услажда на рибата, не на рибаря”. Тома е носител на много отличия и ордени. Сред тях са статуетките "Бамби" , "Златна камера", а през 1994 г. получава и международната награда „Еми”.
„Това беше истински пробив, защото дотогава американците бяха водещи, но им показахме, че и ние имаме познания. И тогава това признание беше необичайно”, коментира мениджърът ветеран.
Той и днес гледа телевизия. Какво вижда?
„Да погледнем темата по-широко, под европейски ъгъл. В Германия се разви много, много зле. Защото германците въобще не внимават. Обществено-правните телевизии изглеждат така, като че ли са направени за "дом за стари хора". Привличат само възрастни зрители. От друга страна, частните телевизии чрез неразумна медийна политика създадоха монопол, при който изчезна смисълът на програмата. Съдържанието е много лошо, това показват и рейтингите.
При французите, телевизията продължава да е най-предпочитаната медия, но и няма съществено развитие. В Австрия ситуацията е подобна на тази в Германия. Копира се много от германските обществени медии и не се действа разумно. А тук, в Австрия, имаме толкова много таланти. RTL на времето изградихме заедно австрийци, холандци, люксембургци. Германците бяха в администрацията, другаде нямаше къде да ги видите”.
Каква трябва да е ролята на обществените медии?
„Аз имам основен проблем с обществените медии, защото казвам: Ние не се нуждаем повече от тях! Винаги ги сравнявам с хранителните запаси по време на Втората световна война. Дори в Швейцария тогава за храна се раздаваха купони. Но когато ситуацията се нормализира, купоните ги премахват. Когато обществените медии възникнаха, нямаше достатъчно честоти за излъчване. Сега в дигиталния свят има предостатъчно. А продължаваме да имаме обществени медии. Защо?! Защото политическите партии ги окупираха и ги използват като настаняват в тях партийни приятели, роднини и други такива.
Напълно безсмислено е. Обществените телевизии са твърде скъпи, твърде тромави и твърде политизирани. Но трябва да внимаваме и при частните телевизии, където също има щети – от твърде булевардни програми до твърде елитарни”.
Как днес трябва да изглежда една успешна телевизия?
„Да се прави това, което на времето аз направих, за да изградя от нулата RTL. Трябва да е свежа, различна, да бъде нещо ново, непознато. Трябва да се прави с желание. Нещо като културна революция.
Въпросът е: Как? А отговорът е: Да бъде напълно нова, а не да повтаря и доразвива нещо старо и познато. Тези, които са се разположили удобно в телевизиите и това им харесва, могат да продължат да ходят със старите изтъркани ботуши”.
Ще умре ли телевизията?
„Не вярвам, че телевизията, тази, която стои в дневната на всеки дом, ще изчезне. Ще продължа да си стои в хола. Телевизията има огромни шансове да се промени чрез технологиите – например с използване на виртуалната реалност. Ситуацията в Америка е още по-лоша. Пресата в бъдеще ще съществува също, но въпросът е на какво ниво. Определящото е това, което се показва на екрана. Виждате, екраните стават все по-големи и импозантни във всеки дом. Вярвам, че телевизията ще остане водеща медия”.
78-годишният Тома все още не се е отказал от телевизията. От няколко години работи върху друг проект. Когато говори за телевизията има и друга емблематична, но и доста пиперлива фраза: "Който следва модата, вижда само задника й."
