Смяната на властта в България разкри тревожни модели на покровителство, конфликт на интереси и непрозрачни сделки. Това се казва в годишния доклад за демокрацията на американската неправителствена организация „Фрийдъм Хаус“ за страната ни.
Според анализа им бившите управляващи от ГЕРБ „очевидно са съживили вредните практики от периода непосредствено след прехода от комунизъм към демокрация“.
От изследваните страни България е на трето място по неудовлетвореност от състоянието на демокрацията. Макар позицията ни да е същата като миналата година, процентно резултатите са по-високи, сочат данните на Евробарометър, които са използвали от „Фрийдъм Хаус“.
България е класифицирана като „свободна“ държава в доклада, като има 79 точки от 100 възможни. Според рейтинга за политически права страната ни има 33 точки от 40 възможни, а според този за граждански свободи – 40 от 60.
В доклада се посочва още, че медиите са изправени пред все по-голям натиск да осигуряват благоприятно да правителството отразяване.
„Въпреки недостига на средства и други пречки, групите на гражданското общество са активни и влиятелни“, пише още в официалния документ.
„Фрийдъм Хаус“ описват политическата система в България като доста бурна: „Има партии като ДПС и БСП, които са установени, но на редовни цикли се появяват и нови политически формации, докато други изчезват.
„Членове на крайно-десни националистически партии нееднократно са използвали реч на омразата срещу ромите, етническите турци, евреите, мюсюлманите, мигрантите и други групи, особено около избори“, пише в доклада.
Корупцията – най-големият проблем
България, която се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., се опитва да покрие антикорупционните изисквания на съюза на фона на недоволство от политическата класа. Антикорупционните закони в страната не се прилагат адекватно, което спомага за културата на ненаказаност.
Правосъдната система не се е справила с воденето на дела срещу високите етажи на властта.
„Въпреки че България има закони, които трябва да осигурят прозрачност при работата на правителствата, те се спазват само частично. Докато работата на парламента, кабинета и общинските структури през годините се е подобрила значително, все още липсва публична информация за бюджети и разходване на пари“, пише още „Фрийдъм Хаус“.
