Франция поема ръководството на Съвета на Европа на 17 май с деликатната задача да изведе паневропейската организация за защита на правата на човека от кризата с Русия, която навлиза в критичен период, информира БТА.
Франция не е заемала поста от 22 години. Предвид ротационното шестмесечно председателство на държавите-членки, които се редуват по азбучен ред, случаят е относително рядък. По една календарна случайност това председателство се очертава решаващо.
„Председателството ни ще започне в деликатен за организацията момент", признава Жан-Батист Матеи, постоянен представител на Франция в Съвета на Европа.
На 25 юни Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще избере новия генерален секретар на организацията, който ще стане приемник на норвежеца Турбьорн Ягланд. За поста има двама основни претенденти: белгийският вицепремиер Дидие Рейндерс и хърватската министърка на външните работи Мария Пейчинович Бурич. Тези избори обаче може да маркират повратна точка в кризата между Съвета на Европа и Русия.
За да санкционира анексията на Крим от Москва, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) лиши през 2014 г. от право на глас парламентаристите от Русия. Москва реагира с „политика на празиня стол” - руските представители спряха да присъстват на заседанията на асамблеята, а от 2017 г. Русия повече не плаща вноската си от 33 млн. евро в годишния бюджет на Съвета на Европа, създавайки заплаха от съкращения на персонала и дейностите на институцията.
„Съветът на Европа се нуждае от Русия, също както и Русия, и руснаците се нуждаят от Съвета на Европа, което означава, че нейните права на държава членка трябва да бъдат зачитани, но също така и че Русия трябва да спазва задълженията си по отношение на институцията”, предупреди френският президент Еманюел Макрон.
Освен това Франция иска да подтикне Съветът на Европа „да се адаптира към съвремеността”, като обърне внимание на предизвикателствата пред човешките права и правовата държава, поставени от напредъка на цифровизацията и изкуствения интелект.
