Европейската комисия не е удовлетворена от новите предложения за реформи, които гръцките власти представиха вчера, съобщи Франс прес. Пакетът от мерки е нужен на Гърция, за да бъде деблокирана жизненоважната финансова помощ за страната.
Европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси информирал гръцките представители, че най-новите предложения на Атина, не отразяват обсъжданията между председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и гръцкия премиер Алексис Ципрас миналата седмица в Брюксел.
Юнкер добавил, че отстъпките, които са били предприети от негова страна, са се изчерпали, тъй като и той бил подложен на натиск от останалите институции във връзка със спазването на ангажиментите от страна на Атина.
Според световните агенции Юнкер казал на европейските комисари, че няма да присъства на днешната среща в Брюксел с гръцкия премиер Алексис Ципрас, "ако на нея той се държи по същия начин, както миналата седмица". По-добре би било да се срещна с латиноамериканците, казал Юнкер.
Очаква се днес гръцкият премиер Алексис Ципрас да има поредна среща с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд.
Гърция и кредиторите й интерпретират различно причините за икономическата криза в страната, затова се различават и идеите им за необходимостта от реформи, отбелязва ДПА.
Официално в детайли не е известно за какво точно призовават Международният валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, както и какво точно предлагат гърците.
Според неофициално разпространената информация обаче се очертава следната картина:
КРЕДИТОРИТЕ ИСКАТ
- Приватизация на държавните предприятия.
- Фундаментална реформа на пенсионната система и понижаване на пенсиите.
- Повишаване на данък добавена стойност (ДДС) при система на две ставки за различните категории стоки и услуги.
- Край на преференциалния ДДС за островите.
- Увеличение с 10 процента на ДДС върху енергията.
- Намаляване на защитата за работниците и по-специално промени в колективните трудови споразумения и орязване на заплатите.
- Първичен излишък (без отчитане на лихвите по дълга) в размер на 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) в бюджет 2015. Първоначално кредиторите настояваха за първичен излишък от 3 процента за 2015 година и 4,5 процента за 2016 и 2017 година, за да бъде намален държавният дълг от сегашното равнище от 180 процента от БВП на 124 процента до 2020 година.
ГЪРЦИЯ ПРЕДЛАГА
- Сливане на пенсионните фондове и премахване на ранното пенсиониране, но не и всеобщо понижаване на пенсиите, които вече бяха орязани с 40 процента.
- Първичен излишък от 0,75 на сто от БВП за 2015 година.
- ДДС на три нива от 6, 11 и 23 процента.
- Ограничена приватизация на държавните предприятия.
ГЪРЦИЯ ИСКА СЪЩО
- Да запази данъчните облекчения за Егейските острови, ако е възможно.
- При липса на друго дългосрочно решение, удължаване на сегашната спасителна програма до март 2016 година, както твърдят медиите.
- Преразпределяне на неизползвани 10,9 милиарда евро от програмата за рекапитализация на банките в подкрепа на бюджетната консолидация.
- Погасяване на задълженията по гръцките облигации, държани в момента от ЕЦБ, с рефинанисране от постоянния спасителен фонд на еврозоната и обвързване на вноските по дълга от 2021 година с темповете на икономически растеж.
