Да се задействат строги санкции срещу Унгария предлага Европейският парламент. Причината – неспазване на основни европейски принципи. Депутатите предприемат тази процедура за първи път.
Унгария стана повод за директен сблъсък между двата лагера в Европа. С 448 гласа „За”, проевропейски натроените депутати гласуваха за санкции и спечелиха вота. Това обаче допълнително мобилизира лагера на защитниците на унгарския премиер Виктор Орбан, превърнал се в новия модел за лидер на крайната десница в Европа.
Либерали срещу консерватори или закон срещу еднолична власт
Първо Полша, а сега и Унгария. Двете държави са на път да загубят правото си на глас в ЕС. Причината: подкопават демокрацията и нарушават основни европейски ценности. През декември миналата година Европейската комисия обяви начало на наказателна процедура срещу Полша заради спорни законодателни промени, които ограничават независимостта на съдебната система.
Подобни спорни промени извършиха и в Унгария въпреки големите граждански протести. Този път се задейства европейският парламент.
Критиките към управляващите в Будапеща са за нарушаване на правовия ред, намеса в съдебната система, корупционни практики и злоупотреба с европейски пари, нарушаване правата на малцинствата, ограничаване свободата на медиите, на университетите и на гражданското общество.
Събрани са в доклад от 79 страници, зад който застанаха и Европарламент и Еврокомисия.
Брюксел няколко пъти показа „жълт картон” на Будапеща. Тази година – заради промени в Конституцията, според които е престъпление да помогнеш на мигранти, както и забрани за неправителствените организации и ограничения за университетите.
От своя страна Орбан заложи на антиевропейско говорене, за да прокара спорните промени в страната.
„Този вот е много закъснял – 8 години след като бяха извършени първите промени в Унгария. Комисията трябваше да действа навреме, а не да се заиграва с политически партии и игри...”, смята Юдит Саргенджентини.
Ден преди вота унгарският премиер получи остри критики и от свои традиционни съюзници – като австрийския канцлер Себастиан Курц и от парламентарния лидер на Европейската Народна партия Манфред Вебер, където е и партията на Орбан „Фидес”.
Битка с „отровата” или „факти в кавички”
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обаче определи точно тези политически сили като „отрова”.
Задействането на строгия член 7 е крайна наказателна мярка. Дали Унгария наистина ще попадне под ударите му оттук нататък зависи само от Съвета на ЕС. Кой обаче трябва да се чувства засегнат след днешния вот?”Свободни сме да обсъждаме всичко. Трябва да се търсят компромиси по всякакви теми. Но, когато става въпрос за правова държава и за основни принципи, не е възможно нито да има дебат, нито да има компромис”, отговаря Юнкер.
И допълва: „В никакъв случай не трябва да се слагат в една кошница страните от Централна и Източна Европа. Има разлики между тях, понякога доста съществени. Не ми харесва да се разделя Европа на страните от Изтока и тези от Запада. Трябва да се сложи край на това разделение, то е безсмислено”.
Предложените санкции разединиха политически съюзници вътре в политическите партии. Дори депутати от ЕНП, партията на Виктор Орбан, подкрепиха наказателната мярка. Българските му колеги обаче го защитиха. „Ние имахме ясно изразена позиция. Оттам нататък… с тези аргументи, с тези факти в кавички, които се описваха в резолюцията, това не е аргумент за активиране на член 7, по този начин”, заяви Емил Радев от ГЕРБ.
Леви депутати, видимо доволни от резултата, обаче смятат, че посланието далеч не е само към Унгария.
Веднага след последната си реч пред евродупатите в ролята на председател на ЕК, Жан-клод Юнкер коментира пред bTV и растящата роля на крайната десница в Европа: “Много се надявам да не е за дълго време. И точно заради това залогът за европейските избори през май 2019 г. е да пресече пътя на екстремистките течения, които напредват. Крайната десница е отровата за Европа”.
Така днес двата лагера в Европа поставиха началото на битката за следващите европейски избори.
