„ЕС ще се превърне в „болния човек на света“, ако не се реформира бързо“

Времето на Европейския съюз за осъществяване на икономическите реформи, очертани преди две години от бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, изтича. Ако блокът не успее, рискува да навлезе в дългосрочен относителен упадък и да се превърне във второстепенен играч на световната сцена.

ЕС определи края на 2027 г. като краен срок за изпълнението на ключови елементи от плана на Драги. Сред тях са завършването на единния пазар чрез съюз на капиталовите пазари и енергиен съюз, повече общо заемане на средства и по-малко изисквания за единодушна подкрепа от държавите членки при големи реформи.

Към юли Европейският съюз е изпълнил изцяло едва 15,7% от предложенията на Драги, а по още около 40% са предприети частични действия, сочат данни на Европейския съвет за иновации в политиките, коментира Майк Пийкок, бивш ръководител на комуникациите на Английската централна банка и бивш старши редактор в Reuters.

Ако вниманието се насочи към най-радикалните - и следователно най-важните - мерки, като единните капиталови и енергийни пазари, картината е още по-неблагоприятна. ЕС е приел успешно законодателство за едва 3% от тях, според френския мозъчен тръст Institut Montaigne. Европейската комисия може да прокара тези промени единствено със съгласието на всички държави членки - изключително трудна задача.

Предстоящият изборен календар в Европа може да направи това още по-сложно. Правителствата, на които им предстои да се изправят пред избирателите, едва ли ще бъдат склонни да се откажат от още суверенитет. А ако изборите доведат на власт лидери, които са по-слабо ориентирани към реформи, самата тъкан на европейската интеграция може да започне да се разплита.

Европа се отправя към урните

Първа е Франция, където изборите са през април.

ЕС вече бърза да финализира следващия дългосрочен бюджет на блока, обхващащ периода 2028-2034 г., преди французите да гласуват. Причината е опасението, че изборите могат да доведат на власт крайнодясно правителство, оглавявано от Марин льо Пен.

Макар нейният „Национален сбор“ да се отказа от амбицията си Франция да напусне ЕС, партията все пак даде знак, че иска да намали френската вноска в бюджета на блока, да не участва в ключови части от общата енергийна политика и да възстанови граничния контрол.

По-късно през 2027 г. предстоят избори в Испания, Италия и Полша. Те могат допълнително да усложнят усилията за реформи, тъй като лидерите може да не желаят да подкрепят потенциално разумни мерки, изискващи отказ от част от националния суверенитет, непосредствено преди да се явят пред избирателите.

Следва Германия. Макар управляващата коалиция в страната да има мандат до 2029 г., нарастващата подкрепа за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD), която подкрепя по-тесни отношения с Русия и строги ограничения върху имиграцията, може да забави реформите в най-голямата икономика на ЕС.

Германия под ръководството на канцлера Фридрих Мерц досега демонстрира по-големи амбиции за реформи от повечето си съседи. След като встъпи в длъжност миналата година, той разхлаби германската „дългова спирачка“, фискално правило, което дълго време възпираше растежа, за да позволи рязко увеличение на разходите за отбрана и създаването на инфраструктурен фонд на стойност 500 млрд. евро. Последваха планове за модернизиране на електропреносната мрежа, както и пенсионни, данъчни и трудови реформи.

Разходите се радват на обществена подкрепа, но това категорично не важи за мерки като ограничаването на злоупотребите с болнични и социални помощи и постепенното повишаване на възрастта за държавна пенсия - нещо, което се вижда и от последните изборни резултати.

„Основният извод е, че германците не искат реформи и предпочитат или да останат в едно никога непроменящо се настояще, или да се върнат към миналото“, написа главният икономист на ING Карстен Бжески, след като управляващият Християндемократически съюз (CDU) понесе тежки загуби на регионални избори на фона на растящата подкрепа за AfD.

Макар AfD все още да не е печелила мнозинство, позволяващо ѝ да управлява, и вероятно да изпитва трудности при намирането на коалиционни партньори, стремителният ѝ възход през последното десетилетие до партията с най-висока подкрепа в социологическите проучвания в Германия не може да бъде пренебрегнат. Особено като се има предвид, че популярността ѝ може да подтикне управляващите да забавят реформите, които изглеждат като ограничаване на националния суверенитет.

Решаващи изпитания за ЕС

Сред представителите на ЕС се усеща осезаема спешност.

„Когато проектите са в стратегическия интерес на Европа, трябва да ускорим драстично темпото“, заяви миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч „За състоянието на Съюза“ пред Европейския парламент.

Въпреки това изглежда, че желанието за обединяване на повече правомощия е слабо.

Призивът на Драги за повече общо заемане на средства от страните от еврозоната вече изглежда практически обречен. Ключовите изпитания сега ще бъдат дали лидерите на ЕС могат да изградят съюз на спестяванията и инвестициите, както и енергиен съюз.

Създаването на единен капиталов пазар би могло да помогне на ЕС да мобилизира спестяванията на европейските домакинства в размер на 35 трилиона евро, които в момента са разпръснати между 27-те държави членки и често се инвестират извън блока.

Успоредните усилия за опростяване на разпокъсаната регулаторна система също биха могли да донесат значителни ползи. Анализ на Международния валутен фонд от април изчислява, че програмата за реформи може да повиши производителността в Европа с 20% за едно десетилетие, макар тази прогноза да се основава на няколко оптимистични допускания.

Енергетиката и изкуственият интелект

Ключов компонент от програмата за повишаване на конкурентоспособността е реформата в енергетиката. Европейската централна банка изчислява, че бързото внедряване на изкуствения интелект може да повиши производителността в ЕС с до 4% за едно десетилетие.

Изграждането и експлоатацията на центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект обаче са възможни само ако бъдат подкрепени от електроенергия на конкурентни цени, която може свободно да се пренася през националните граници в ЕС.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард наскоро предупреди, че блокът е изправен пред избор: или изцяло да пропусне бума на изкуствения интелект, или да се окаже прекомерно зависим от чужди държави - най-вече САЩ и Китай - за жизненоважни технологични компоненти.

Без напредък разликата в производителността спрямо САЩ почти сигурно ще се увеличи, европейската промишленост вероятно ще бъде подложена на още по-силен натиск от китайски конкуренти с по-ниски разходи, а ЕС ще трябва да продължи да набавя критично важни технологични компоненти от чужбина.

ЕС, който традиционно избягва рисковете, отдавна се бави с реформите. Но ако продължи да го прави и сега, това може да се окаже един от най-рискованите му ходове.

Изразените мнения са на Майк Пийкок, бивш ръководител на комуникациите на Английската централна банка и бивш старши редактор в Reuters.