Европейският съюз представи "пътна карта" за възстановяване на безвизовото пътуване в Шенген до края на годината, като предупреди, че крахът на безвизовата зона ще има огромно въздействие върху икономиката.
„Целта е да се вдигне контролът по вътрешните граници от декември. Шенгенската зона ще се върне към нормално функциониране до края на 2016 г.”, заяви еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос.
„Ние трябва да възстановим свободното движение на хора в рамките на Шенгенското пространство възможно най-скоро. До края на годината всички едностранни решения за въвеждане на граничен контрол на границите ще бъдат премахнати”, заяви той.
Еврокомисарят припомни, че в момента 8 от 26-те шенгенски държави са въвели граничен контрол по вътрешните си граници като „временна мярка”.
В Брюксел Авромопулос съобщи още, че ЕС отпуска на Турция първите 95 милиона евро, за да се отговори на хуманитарните нужди на имигрантите.
"ЕС отпуска на Турция първите 95 милиона евро за хуманитарни нужди на мигрантите и осигуряване на достъп до образование на децата", заяви еврокомисарят.
Решението на ЕС за финансова помощ става само дни преди ключовата среща между ЕС и Турция на 7 март, на която лидерите ще се опитат да се споразумеят с Анкара за спиране на потока бежанци към Европа през Егейско море.
Днес европейската статистическа служба „Евростат” обяви, че рекордните 1,25 милиона бежанци са подали молба за търсене на убежище в Европа през 2015 г. Германия е страната, в която са подадени най-много молби за убежище през 2015 г - 441 800 или около 35 на сто от общия брой. Следва Унгария със 174 400 или 14% от всички молби и Швеция със 156 100 или 12% от общия брой потърсили убежище.
Данни на Международната организация по миграция показват, че през Средиземно море от началото на годината са преминали над 135 000 души. По отношение на молбите за убежище Гърция е получила само 11 370 през 2015 г., по-малко от един процент от общата сума.
Атина поема огромен брой критики за това, че не взе никакви мерки за охраната на външните граници на Европейския съюз, с което предизвика вълна от недоволство в останалите страни членки. Рекордният прилив принуди Австрия и други държави по балканския маршрут да въведат ограничение за влизане на тяхна територия.
Македония, Хърватия, Словения, Унгария и Австрия вече изградиха огради и дори планират изпращането на армията, която да охранява вътрешните им граници. Всички тези рестрикции доведоха до 30 000 души блокирани в Гърция.
Австрия дори заплаши, че ще поиска временно изваждане на Гърция от Шенген, след като заради действията на Атина зоната за свободно движение – едно от достиженията на ЕС – се оказа заплашена. Гръцките власти също така се отличиха и в това да прехвърлят проблема с мигрантите на останалите държави в Европа.
В най-тежко положение се оказа Македония, която бе на път да бъде дестабилизирана, след като Атина изсипа там над 700 000 мигранти за около половин година. Доклад на ЕС разкри фрапантните нарушения, извършени от Гърция, както и отказа на Атина да охранява външните граници на ЕС.
Брюксел даде ултиматум на правителството на Алексис Ципрас от три месеца, за да се справи с проблема. Днес стана ясно, че ЕК дава на Атина срок до 12 май да регистрира всички бежанци.
БГНЕС
