Европейският парламент призова газопроводът „Южен поток" да не бъде изграждан, както и да бъдат потърсени други източници на газови доставки за ЕС. Резолюцията беше гласувана от евродепутатите на последното пленарно заседание за мандата на този състав на Европарламента.

Разолюцията не бе подкрепена от групата на социалистите и демократите, които бяха сред вносителите, но впоследствие се оттеглиха. Документът бе гласуван с 437 гласа „за", 49 против и 85 въздържали се.

Евроспор на българска почва

Минути след съобщението за резолюцията на Европейския парламент, от ГЕРБ съобщиха, че евродепутатите от партията, които са част от групата на ЕНП, са подкрепили резолюцията „относно руския натиск върху държавите от Източното партньорство и по-специално дестабилизирането на Източна Украйна”.

Те заявяват, че подкрепят проекта „Южен поток”, но при спазване на европейското законодателство. „Всеки проект, който има доказана икономическа стойност за България и не задълбочава зависимостта на страната, получава нашата подкрепа. Ние сме „за" проекта „Южен поток”, но при условие, че той спазва условията на Третия енергиен пакет във всички фази на своята реализация”, се посочва в съобщението на ГЕРБ.

„Призоваваме всички партии в България да не определят позициите си по този важен въпрос, водени от идеологически представи от миналото, и да се обединят около политическите и икономически интереси на България", се казва още в позицията на българските евродепутати от ГЕРБ.

Минути преди да стане ясна позицията на Европарламента, енергийният министър на България Драгомир Стойнев обяви, че страната „ще се бори „Южен поток” да се осъществи”, и допълни, че „Русия е стратегически партньор за България”.

„Да, ние ще спазим решенията на ЕК, но ще се борим да има финансов механизъм за държавите, които ще пострадат от това решение”, заяви още Стойнев.

В коментар на позицията на ЕНП и евродепутатите от ГЕРБ, енергийният министър прогнозира, че ако Европейската народна партия спечели изборите в ЕС, „Южен поток" може да бъде спрян. „Тогава ние ще загубим хиляди работни места, многомилионни инвестиции и сигурност на доставките на природен газ за нашата икономика”, каза министърът.

„Загубите наистина ще имат конкретни измерения, но когато се спира работата с основен търговски партньор, сами разбирате, че по никакъв начин няма да се стимулира българската икономика, а ние се отлепихме от дъното. Ние тръгнахме по пътя на икономическия растеж”, подчерта Стойнев.

„Трябва, с нашите стратегически партньори, да се съгласим за конкретни негативни действия, срещу тях, само защото някои държави са далеч, нямат такива връзки, икономически, и да угодим на едно общо решение. Да, ние ще спазим това решение, но ще се борим да има солидарност, по отношение на тези санкции. Ще се борим и за финансов механизъм и най-пострадалите държави да бъдат компенсирани”, каза още Драгомир Стойнев.

Украинската линия в газовия спор

Резолюцията на Европарламента от днес призовава за въвеждане на санкции срещу руски енергийни доставчици, както и за преразглеждане на всички споразумения с Русия с оглед на евентуално преустановяване на тяхното действие.

Евродепутатите призоваха за налагане на подобни санкции заради събитията в Източна Украйна. Отправен е призив за предприемане на мерки срещу руски дружества, техните дъщерни представителства, особено в енергийния сектор, както и срещу руски инвестиции и имущество в ЕС.

Съветът на ЕС е призован да бъде в готовност за пристъпване към третия етап от санкциите срещу Русия (икономическо равнище), които да бъдат приложени незабавно.

Резолюцията призовава за икономически, търговски и финансови санкции срещу Крим. EП подчертава спешната необходимост от силна обща политика за енергийна сигурност за намаляването на зависимостта на ЕС от руски нефт и газ, включително с разнообразяването на енергийните доставки, за пълно прилагане на третия енергиен пакет и за възможност временно да бъде спрян вносът на газ, когато е необходимо.

В мотивите се отчитат действията на руската страна в Крим, Източна Украйна, Грузия, Абхазия и Южна Осетия в нарушение на основните норми и принципи на международното право, както и повишаването на цената за доставките на газ за украинските клиенти. Посочва се, че референдумът за Крим се е състоял под контрола на руските войски. Допълва се, че проруските отцепници, щурмували сгради на местната администрация в Харков, Луганск и Донецк, в повечето случаи са били ръководени от руски специални части.

Съществува опасност всяко допълнително усложняване на обстановката и придружената от насилие дестабилизация в Източна и Южна Украйна да бъде използвана от Русия като фалшив претекст за допълнителна агресия чрез военни средства, за предотвратяване на изборите за президент и за насилствена федерализация, предшестваща разделението на Украйна, се посочва в текста.

ЕП изразява убеденост, че отстояването от Русия на правото да използва всички средства, за да защитава руските малцинства в други държави, не е подкрепено от международното право и е в разрез с основните принципи на поведението на международно равнище през XXI век, като същевременно има опасност то да подкопае следвоенния ред в Европа.

История на газовия спор

Напрежението между Европейския съюз и Русия около газовите доставки и изграждането на алтернативния газопровод „Южен поток”, който заобикаля територията на Украйна, започна в началото на декември, когато Европейската комисия препоръча на страните, договорили се с „Газпром” за „Южен поток”, да преразгледат споразуменията си с руската страна, като посочи три проблема с него.

Първата критика беше към монопола, който руския газов гигант ще установи на европейския пазар, като едновременно произвежда, транспортира и определя цената на газа. Освен това ЕК настоя за достъп до тръбата на трети страни, с което да се гарантира конкуренцията.

Третата забележка на ЕК е, че тарифите не трябва да се определят от „Газпром”, на който се плаща за преминаването на газта, а от независим регулатор, и да не са различни от другите доставчици.

Като страна, наскоро подписала споразумението за изграждане на „Южен поток”, България реагира с известна доза критика към забележките на ЕК. Министерството на икономиката и енергетиката подчерта в съобщение, че държавата „би приветствала по-активен диалог между ЕК и Русия по „Южен поток".

Ден по-късно реагира и „Газпром”, който изрази разочарование от становището на ЕК.