Франция и преди е имала т. нар. периоди на „съжителство“, когато президентът е от различна партия от тази, която държи парламентарното мнозинство.

Френският президент Еманюел Макрон предизвика политическо земетресение вчера, когато свика предсрочни парламентарни избори, след като понесе поражение на европейските избори от крайнодясната партия на Марин Льо Пен, предаде Ройтерс.

Макрон каза, че резултатът от вота е тежък за правителството му и не може да го пренебрегне. В обръщение към нацията, по-малко от два месеца преди Олимпийските игри в Париж, той каза, че изборите за долна камара ще бъдат произведени на 30 юни, а вторият тур - на 7 юли.

Шокиращото решение на Еманюел Макрон е много хазартен ход за политическото му бъдеще три години преди края на мандата му. Ако партия "Национален сбор на Льо Пен спечели парламентарно мнозинство, Макрон няма да има особено поле за маневриране във вътрешната политика, отбелязва Ройтерс.

С между 31,5 и 32% от гласовете според института "Ипсос" и Института за изследване на общественото мнение, крайнодясната партия "Национален сбор" с водач на листата Жордан Бардела направи голям удар на европейските избори, постигайки най-добрия си резултат на национални избори (като изключим втори тур) и ще допринесе решително за увеличаването на мощта на лагера на националистите и суверенистите в Европейския парламент - основния урок, който може да се извлече от вота в 27-те държави членки, посочва АФП.

Снимка: Ройтерс

Водач на листата на партията на Макрон, беше Валери Айе - досегашна евродепутатка, непозната на широката общественост.

„Ренесанс“ изостава далеч назад с по-малко от половината от гласовете. Тя получава приблизително 15 процента, следвана по петите от социалдемократа Рафаел Глюксман. Той получава между 14 и 14,3 процента, което е над два пъти повече от резултата му през 2019 г.

Гамбитът на Макрон според Ройтерс напомня на решението на испанския премиер Педро Санчес да свика предсрочни избори миналата година, след като крайната десница прегази партията му на местни избори. Санчес успя да запази властта, но чак след месеци препирни с регионални партии и спорна сделка за амнистия на каталунските сепаратисти.

Снимка: Ройтерс

Франция и преди е имала т. нар. периоди на „съжителство", когато президентът е от различна партия от тази, която държи парламентарното мнозинство. В такива случаи излъченият от партията на мнозинството министър-председател става водещата фигура при взимането на решения относно вътрешната политика.

Последният подобен период беше от 1997 до 2002 г., когато президентът беше Жак Ширак, а премиер бе социалистът Лионел Жоспен.

Вчерашните избори подготвят сцената за президентските избори през 2027 г.

Продължи да четеш