Основната политическа интрига във Франция е какъв ще бъде резултатът между двете най-големи партии – от една страна е президентската партия на Еманюел Макрон – „Република напред”, която за първи път участва на избори. От другата страна е крайнодясната партия на Марин льо Пен, която през 2014 г. спечели евроизборите във Франция с 25%.

През изминалата седмица Макрон обяви своя план за създаване на широк центристки блок в ЕП, който да си партнира както със зелените, така и да привлича част от консервативните партии в ЕП.

От другата страна крайнодясната партия на Марин льо Пен е част от антиевропейската национална популистка вълна в Европа.

Датата е 3 май 2017г. Французите неочаквано стават свидетели на яростен сблъсък между крайно дясната Марин льо Пен и новото лице в политиката Еманюел Макрон в битката за президент. Атмосферата е подходяща по-скоро за боксов мач отколкото за политически дебат.

Макрон печели – и дебата, и изборите.

Можем само да предположим, че това е накарало Марин льо Пен да се разграничи от миналото си – вече не я чуваме да говори за излизане от еврозоната и съюза. Смени и името на партията си на "Национален сбор".

Днес се готви за повторение на мача отпреди 2 години.

„Висок процент негласували със сигурност ще е в полза на Марин льо Пен. Нейните избиратели са най-мотивирани, сигурни в избора си и мечтаят за реванш срещу Макрон”, каза Брюно Котрес, Институт по политически и социални науки.

Когато се появи на сцената, Макрон беше символ на промяна за Европа. Ако загуби изборите сега обаче, той ще трябва да се прости с ролята на водещ фактор в съюза.

„Ако Еманюел Макрон позволи победа на „Национален сбор” на европейски избори, това би било изключително положителен знак за популистите в Европа. После обаче им предстои вътрешна битка кой ще се превърне в техен лидер”, допълни Брюно Котрес.

Франция днес изглежда различно от първата битка между Марин льо Пен и Еманюел Макрон и заради „жълтите жилетки”. Вече шест месеца те протестират всяка събота и имат симпатиите на над 40 процента от французите. Парадоксът е, че кандидатите им за евроизборите няма да привлекат повече от 2%.