Десетки бяха убити в две джамии в новозеландския град Крайстчърч от екстремист с възможна балканска връзка. Минути преди да започне да убива, терористът слуша сръбската четническа песен „Караджич води сърбите си”.
Нападателят излъчва атаката на живо във „Фейсбук” и търси популярност като норвежкия екстремист Андерш Брайвик. В белите надписи по оръжията на австралиеца – на латиница и на кирилица, са изброени исторически личности и големи битки, завършили с поражение на Османската империя.
Разчитат се и имената на Фружин и на цар Константин II Асен. Посочени са боевете при Шипка и при Булаир от 1913 г.
Кой е убиецът? Арабистът проф. Владимир Чуков го определя като мъж с афинитет към историята, който е малко вероятно да се е самомотивирал.
„Този 28-годишен австралиец, определил се като фашист, излиза с манифест, т.е. той не е обикновен килър, което всъщност е обезпокоителното. Тези, които са го радикализирали, очевидно имат връзка с бивша Югославия”, коментира проф. Чуков.
Надписите върху оръжията на терориста обхващат три различни епохи.
„Става въпрос за събития, които в някаква степен имат решаващо значение на по-общия фон на епохата. При Фружин става дума дали ще продължи да има България, или няма да има. Същото е и в хода на шипченските боеве и накрая при Булаир – това са част от решителни сражения, когато Османската империя опитва да направи пробив, да вземе инициативата в хода на Балканската война”, посочи историкът Борис Стоянов.
„Военни събития, сблъсък между Османската империя и борбите на християните по онова време, проекция на един джихад”, отбеляза арабистът проф. Чуков.
„Службите трябва да отговорят дали през цялото това време този човек или близки около него хора са посещавали региона”, каза в предаването „Лице в лице” по bTV Цветан Цветанов, шеф на комисията по вътрешна сигурност.
Също като Андерш Брайвик, и Тарант прави публична екзекуцията. Излиза и с манифест, в който призовава да бъдат убити турският президент Реджеп Тайип Ердоган, канцлерът на Германия Ангела Меркел и кмета на Лондон Садик Кан. Мотивите му – непоносимост към чужденците и към исляма.
„Вече очевидно имаме балканския случай. Един фактор, който според мен е много важен, това е силното присъствие на един много ясно релевантен джихадистки контингент от австралийци в Сирия и Ирак”, каза още Владимир Чуков.
Според историка паралелите с миналото много добре подбрани, въпросът е с каква цел. „Дали не става дума за провокация, която има трябва да върне в полето на конфликтите и Западните Балкани”, пита Борис Стоянов.
