България, Румъния и Унгария са държавите в Централна и Източна Европа, които са най-уязвими спрямо енергийната криза, породена от блокадата на Ормузкия проток. Това коментираха атеуш Дадей, регионален икономист за ЦИЕ на „Кофас” (Coface), и Богдан Ничисоу, регионален мениджър „Разширена информация“ в организацията.
Според експертите конфликтът в Близкия изток не трябва да се разглежда само като енергийна криза – въздействието на шока зависи от фискалната свобода на държавите, паричната гъвкавост, както и стабилността на институциите.
Блокадата на Ормузкия проток е глобален шок в предлагането на суров петрол, природен газ, торове, алуминий и нефтохимически продукти. Почти всеки продукт на пазара зависи до известна степен от тези суровини. Въпреки това световната консумация на енергия засега остава сравнително стабилна, което принуждава страните да прибегнат до резервите си, обясни Дадей.
Резултатите са по-високи цени на голямо количество стоки, ограничена фискална и парична гъвкавост и по-високо макроикономическо напрежение. Шокът при петрола, газа и торовете остава основно ценови в Европа - риск от недостиг на суровините няма, допълни икономистът. За разлика от енергийната криза през 2022 г., сега не се очаква преструктуриране на веригите за доставки за енергия на континента, добави той, цитиран от БГНЕС.
Шокът в цените на горивата води до един от ключовите макроикономически процеси, които се наблюдават в момента – унищожаването на търсенето. Високите цени на енергията свиват бюджетите на домакинствата, което пренасочва потреблението към по-жизненоважни продукти. Това намалява търсенето на местното предлагане на несъществени стоки. Резултатът е спад в икономическия растеж, обясни Дадей. Особено уязвими са домакинствата в България, които отделят около 5% от бюджетите си за гориво, а цените са се вдигнали с около 25% на годишна база, според данни на „Кофас“. В подобна ситуацията са Румъния и Литва.
Полша, от друга страна, също е подложена на шока от конфликта в Близкия изток, но разполага с фискалната свобода да трансформира риска чрез субсидии за гориво и намаляването на ДДС и акцизи. Така държавата поема фискален риск, по-ниски данъчни приходи, по-високи дефицити и по-високо напрежение върху обществените финанси, вместо потреблението на домакинствата да забавя растежа.
Сред европейските държави енергийната криза оказва най-голям стрес върху румънската икономика, твърди Богдан Ничисоу. От октомври 2025 г. насам месечната инфлация на годишна база в Румъния не спада под 9%, а през април достигна и над 10%. Централната банка поддържа лихвен процент от 6,5%, който не се очаква в близкото бъдеще да се промени.
„Заемите са много скъпи и няма много пространство за облекчаване на паричната политика“, обясни Ничисоу. Потреблението, един от основните двигатели на икономическия растеж в Румъния, се свива поради инфлацията в цените на енергията, отрицателни реални заплати, слабо потребителско доверие и нестабилни институции. Несигурността и високите лихви възпират развитието на инвестициите в страната. Промишлеността, която за последните 10 години е загубила около 10% от приноса си към БВП, се сблъсква с растящи номинални заплати, ниска продуктивност и растящи разходи за енергия.
„Това не е история за енергийната зависимост на Румъния – става въпрос за възможностите на правителството“, посочи Ничисоу. „Румъния има ограничена свобода за фискална и парична политика, дълбока политическа нестабилност и слабо доверие към държавните институции“, допълни той.
Различните държави в ЦИЕ имат различни слабости спрямо войната в Иран. В случая на България един от основните проблеми е високата енергийна интензивност на БВП – страната използва еквивалента на почти 300 килограма петрол за всеки 1000 евро БВП, според данни на „Кофас“. Това е почти 3 пъти средното ниво за еврозоната. България също така внася почти 100 процента от необходимия й природен газ, което засилва уязвимостта от високата енергийна интензивност, отбелязват експертите.
Унгария е поставена под значително напрежение, защото страната внася около 65% от газа, от който се нуждае, вносът на енергия представлява 4,6% от БВП, и потреблението на енергия съставлява 15,9% от кошницата на потребителските цени (CPI). В допълнение към енергийния интензитет на икономиката на Унгария, слабото доверие в институциите и слабата гъвкавост на паричната и фискална политика поставят страната в несигурна и опасна ситуация, обясни Ничисоу.
„Няма държава, която може да се размине с шока от конфликта в Близкия изток, но всяка страна поема риска по различен начин в зависимост от гъвкавостта на политиките й“, заключват икономистите. Има опасност от стагфлация на фона на растящата инфлация, но страните от ЦИЕ показват енергийна устойчивост спрямо шока през 2022 г., допълват анализаторите на "Кофас".
