Предоговарянето по „Боташ“ влезе в дневния ред на България и Турция. Министърът на енергетиката Ива Петрова е в Истанбул за участие в енергиен форум, на който се обсъждат енергийните проекти в Югоизточна Европа.
Петрова се срещна с турския си колега Алпарслан Байрактар, като една от темите е именно „Боташ“. В Истанбул двамата енергийни министри са обсъдили сътрудничеството между България и Турция, съобщават от енергийното ведомство, но не дават повече детайли за разговорите по темата „Боташ“.
Вчера министър Петрова спомена възможно предоговаряне. Според енергийния експерт Мартин Владимиров обаче предоговарянето е почти невъзможно.
„Той е така направен, че да няма клауза за предоговаряне. Всичко ще зависи от политическата воля на турската страна“, казва Мартин Владимиров.
Договорът с турската компания беше подписан на 3 януари 2023 г. от служебното правителство, назначено от Румен Радев.
Договорът е със срок 13 години, като годишно България може да пренася над 1,5 млрд. кубични метра синьо гориво.
Споразумението е с клауза „Вземай или плащай“, тоест България плаща по 530 000 евро на ден такса, независимо дали разтоварва танкери през турските терминали.
От октомври 2024 г. обаче заработи терминалът в Александруполис, където България има акционерно участие. Така именно той се превърна в основен коридор за доставки.
Договорът с „Боташ“ стана основна тема за критики на политическите партии към Румен Радев като президент. От своя страна той обвиняваше управляващите, че не правят усилия договорът да е изгоден.
Този април кабинетът "Гюров" изпрати към Турция искане за предоговаряне. Днес от енергийното министерство не дадоха подробности каква е българската позиция за исканата промяна.
„България от време на време докарва по някой танкер с природен газ и при евентуален арбитраж в бъдеще това може да се използва - договорът, въпреки че е протестирала против неговите условия“, коментира Мартин Владимиров.
Според експерта България никога няма да печели, ако вкарва газ през „Боташ“, но може да използва договора по друг начин.
„Като част от едно по-широко международно сътрудничество, включително и със Съединените щати и страните от Югоизточна Европа, които са част от вертикалния газов коридор“, посочва Владимиров.
Според енергийния експерт все пак би могло договорът да се окаже изгоден за България след 2027 г., когато регламентът REPowerEU на Европейския съюз забрани изцяло вноса на руски газ в общността.
Договорът е със срок 13 години и капацитет 1,85 милиарда кубични метра. Клаузата „Вземай или плащай“ предвижда 530 000 евро на ден, по данни на Министерството на енергетиката.
