Програмата на ООН за околна среда изчислява, че до 2030 г. развиващите се страни ще се нуждаят до 300 милиарда долара годишно, за да се справят с последствията от климатичните промени.
В срещата на върха за климата в Глазгоу участва и управляващият директор на Международния валутен фонд - Кристалина Георгиева, която даде специално интервю за bTV.
Световните лидери напуснаха Глазгоу, след като се договориха да спрат обезлесяването на планетата до 2030 г. и да намялят драстично емисиите на метан, виновен за глобалното затопляне.
Но след тях остават въпроси, които ще бъдат дискутирани до 12 ноември. Най-важният от тях е - кой ще плати цената за мерките, които ще предотвратят ,,климатичния апокалипсис." Водеща фигура в разговорите е тази на Кристалина Георгиева, директор на Междунардния валутен фонд.
Миналата година инвестициите, свързани с климата, са нарастнали в световен план с 50%, но все още са само под един процент от общите световни инвестиции, които възлизат на 49 трилиона долара.
"Голяма грешка е да смятаме, че борбата с климатичните изменения е само разход, защото тя е и инсвестиции и генерира също така и приход", заяви Кристалина Георгиева.
Пред форума тя предупреди, че промените ще доведат до климатични бежанци.
"Последните години природноите бедствия, които сполетяха и нашата страна, са показателни за промените на климата. Ние имаме много по-интензивни, много по свирепи бедствия, които носят огромни щети не само в паричен план, финансов план, но и от гледна точка на загуба на хора и на поминък. Това започва да се осмисля много повече от преди и в някакъв смисъл пандемията помогна, защото пандемията също ни каза, че ние не сме по-силни от природата", добави тя.
Очаква се до 2025 г. финансовата помощ за развиващите се държави за климатични мерки да достигне 100 милиарда долара годишно.
„България има добра стратегия за адаптиране към климатичните изменения, ние виждаме, че това е проблем за страната ни. Т.е. като всички други казваме, България също трябва да прави повече. Ако не правим всички повече, няма как да постигнем много под 2 градуса повишаване на температурите. Вярвам, че климатичното бъдеще е решим проблем и колкото повече младите охра се ангажират с него, толкова по-голям шанс имаме да го решаваме. Ако имаме чувство на отговорност към деца и внуците си, ние знаем какво да правим“, коментира Георгиева.
За първи път пред българска медия директорът на МВФ коментира упреците за злоупотреба с влияние отправени към нея.
"Когато съветът на директорите на МВФ се запозна с фактите, какво направиха те, казаха - имаме пълно доверие в нашия управляващ директор и буквално на следващия ден, след като взеха това решение, започнаха нашите годишни срещи, огромна подкрепа за това, което правим. Огромна подкрепа за моята работа", заяви тя.
Срещата в Глазгоу продължава до 12 ноември.
