Eвропейската комисия обяви мащабна стратегия за дигиталното бъдеще на стария континент. Пакетът от документи „Стратегия за данните“ и „Бяла книга за изкуствения интелект“ цели да покаже , че Европа може да определи глобални стандарти за технологично развитие като поставя на първо място интересите на хората.
Гражданите трябва да имат възможността да се развиват, да избират свободно и да се чувстват сигурно онлайн, а бизнесът трябва да има полза от правна рамка, която помага да се стартира да използва данни, да изобретява и да се конкурира с големи компании при равни условия, категорични са авторите на стратегическите документи.
Какво казва стратегията?
В Следващите пет години комисията ще се фокусира върху технологични решения, които ще помогнат европейския път за дигитална трансформация – респект към човешките права; технологии, които работят за хората; честна и конкурентна икономика и отворено демократично общество. Стратегията на ЕС показва пътеката на Европа в постигането на тези цели.
Изискваните инвестиции ще бъдат осъществени по програмата „Дигитална Европа“ и инструмента „Свързана Европа 2“ и „Хоризонт Европа“. Комисията предлага по „Хоризонт Европа“ да се инвестират 15 милиарда евро в клъстера „Цифрова индустрия и Космос” с развиването на изкуствения интелект като ключова дейност, която да бъде подкрепяна.
ЕК предлага да се инвестират близо 2,5 милиарда евро в разполагането на платформи за данни и приложения за изкуствения интелект. Извън това, средства могат да бъдат инвестиран в европейския проект с висок принос за Европейските пространства за данни и обмен на данни в облачна инфраструктура.
„Има неусвоен потенциал, който ние трябва да отприщим. Има пространства, в които не само да съхраняваме, но и да споделяме данни. Бизнес и граждани не само да съхраняват, но и да споделят своите данни, за да са достъпни за изследователите. Така ще се стимулират иновациите.”, коментира председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
За последните 3 години инвестициите в технологии с изкуствен интелект достигат 1,5 милиарда евро – 70% ръст в сравнение с предишния програмен период. Но това не е достатъчно, целта е да се привлекат повече от 20 милиарда евро годишно. Оптимизирането на базите данни за публичния сектор и бизнеса може да спести 90 милиарда евро в производството в световен мащаб, изчисляват от Европейската комисия
301 милиарда евро или 2,4 % от БВП на ЕС е делът на цифровата икономика през 2018 г. като през 2025 г. прогнозите са тази сума да нарасне повече от два пъти до 829 милиарда евро или 5-8% от БВП.
Глобалният обем на данни до 2025 г. ще нарасне до 175 зетабайта, което представено в таблети с памет от 512 гигабайта, ще се равнява пет пъти на разстоянието между Земята и Луната.
Как технологиите могат да подкрепят европейската Зелена сделка?
Дигиталните технологии са важен елемент от Зелената сделка и стратегията на ЕС за икономически растеж посредством постигането на целта за климатична неутралност до 2050 г. Те могат да увеличат енергийната ефективност като проследява къде и колко енергия е необходима. Умните системи за отопление са еквивалентни на 6 милиона тона нефт и фермерите ще могат да използват по малко пестициди и торове благодарение на изкуствения интелект.
Обаче сектор ИТ трябва също да продължи със зелената си трансформация. Дата центровете и телекомуникациите трябва да са постигнат по- висока енергийна ефективност и да станат климатично неутрални без въглеродни емисии до 2030 г.
Европа като лидер в изкуствения интелект в служба на хората
„Бяла книга за изкуствения интелект“ представя предложенията на комисията за развитието на изкуствения интелект в Европа при спазване на основните човешки права на гражданите. Инвестициите в изкуствения интелект ще се увеличат като същевременно се разглеждат рисковете , свързани с внедряването на изкуствения интелект в различни сфери на човешката дейност.
Бялата книга създава, според ЕК, балансиран подход, базиран на най-добрите практики и доверието и засилва сътрудничеството между държавите членки. За тези дейности е изграден координиран план още през декември 2018 г. Комисията предлага правна рамка, която разглежда фундаменталните граждански права и сигурност, а етичните правила за внедряването на изкуствен интелект без риск за обществото бяха тествани през 2019.
„Искаме хората да се доверят на новите технологии, те са неутрални- зависи какво ние правим от тях. Искаме новите приложения на технологиите да заслужат доверието. Ще сме особено внимателни в сектори където основните права са заложени, това са работодателите, правоприлагащите хора, здравето. Затова човекът винаги трябва да контролира важните решения.”, подчерта Урсула фон дер Лайен.
Спазването на правата на човека ще ограничава например използването на противоречиви алгоритми които тренират машините по начин, който да доведе до несправедливи и дискриминационни резултати. Например при клинични изпитвания често по-голям дял в базата данни имат мъжете, което може да изкриви резултата от проучванията.
Дискриминация може да се получи, ако се използва проучване на социалния статус – проучвания показват предразсъдъци към кандидати за работа в ЕС с мигрантско минало.
Високорисковите системи, използващи изкуствен интелект, като здравеопазване, транспорт, съдебна система и органите на реда, трябва да бъдат сертифицирани, тествани и контролирани както при производството на коли, козметика или играчки. Други системи използващи изкуствен интелект се приемат на европейския пазар докато се съобразяват с европейските правила.
Какво е лицевото разпознаване
Лицевото разпознаване може да приеме различни форми. Може да бъде използвано за идентификация, например, да се отключи смартфон или за разпознаване при пресичане на граница и сравнение с документите на пътника. Лицевото разпознаване може да служи и за дистанционно биометрично разпознаване, където изображението на човека може да бъде проверявано в база данни измежду много други изображения . Това е най-сериозната форма на технологията и по принцип е забранена в Европейския съюз .
Ще регулира ли ЕС тази технология и дистанционното разпознаване в бази данни. Събирането и използването на биометрични данни за дистанционно разпознаване носи специфични рискове за нарушаване на основните граждански права.
Регламентът за защита на личните данни вече забрани този вид обработване на биометрични данни, освен при специфични условия. Такъв тип идентификация може да се извършва само при доминиращ обществен интерес. Трябва използването на технологията да бъде основано на европейското или националното право и употребата трябва да бъде надлежно оправдана. Следователно, използването на технологията за лицево разпознаване е изключение.
С Бялата книга за изкуствения интелект Европейската комисия иска да започне широк дебат, за обстоятелства при които лицевото разпознава трябва да се използва по изключение.
Сигурен и динамичен единен пазар за данни
Защо Европейският съюз се нуждае от стратегия за данните? Данните са база за различни иновации, начинът , по който организиране достъпа до бази данни и ги използваме ще определи нашият бъдещ капацитет в иновациите. Сега малък брой технологични компании притежава голяма част от данните на потребителите по света. Европа иска за използва големите възможности пред себе си.
Количествата данни скоростно ще се увеличават и европейския съюз иска да има силна правна рамка да съхранението на данни, спазването на гражданските права и киберсигурност и в по-голяма степен свързаност в публичните услуги .
Тези данни за които всички плащаме да бъдат използвани от всички. Стратегията цели да се подобри използването на тези данни, които да донесат ползи за гражданите и бизнеса и да са достъпни както за прохождаща компания така и до технологичен гигант.
Те могат да бъдат например използвани за персонализирана медицина.Целта на стратегията е да създаде единен пазар за данните, където лични данни, включително чувствителни данни, са защитени, а останалите данни са достъпни за иновации в бизнеса и развитието на изкуствения интелект. Как се съотнася новата стратегия към регламента за защита на личните данни.
Всеки ден обемът на данни нараства заради ежедневните дейности на хората , тяхното събиране и използване трябва първо да е подчинено на основните им права като законодателството в Европа оставя контрола на данните в ръцете на отделната личност. Стратегията, според Европейската комисия, ще даде по-голяма роля на европейските граждани да решават кой може да има достъп до данните, които създават през умните си устройства.
Това ще помогне да се определят стандарти при достъп до здравна информация или социален статус за научни изследвания чрез изкуствен интелект или например да се определи как данните могат да ни помогнат да действаме при кризисни ситуации като пожали или наводнения, да направим градовете си по – чисти и зелени, смятат от ЕК.
Българската гледна точка
Адвокат Емил Георгиев, който работи на пресечната точка между правото и високите технологии смята, че с новия стратегически документ ЕК налага нови регулации, които не задължително ще са полезни за структурата на българския IT бизнес, който се състои от по-малки компании, които трябва да влагат допълнителен ресурс за прилагането на новите регулации особено след като още няма оценка на въздействието на регламента за защитата на личните данни, който ЕС въведе миналата година.
„Ние трябва да сме наясно каква е структурата на българската икономика и ИТ секторът заема все по- сериозен дял от нея и като участие в рамките на бюджета и принос откъм данъци и осигуровки. Този сектор не трябва да бъде затормозяван с нови регулации, замислени в Бялата книга. Трябва да се подхожда балансирано да не се възпира развитието на ИТ бизнеса у нас. Това е основна задача на нашите евродепутати да отстояват в този смисъл българския интерес, да няма задушаващи бизнеса регулации”, смята той.
Той дава пример с азиатските държави, които поставят своя приоритет пред личните данни и трябва да се търси баланс между прилагането на европейския подход и този в Китай, който изглежда като сценарии по книгата на Джордж Оруел „1984”.
Според Емил Георгиев отговорността в Бялата книга за използването на изкуствения интелект е оставена на националните държави: „Учебникарски е примерът кой отговаря за един самоуправляващ се автомобил неговият собственик или друг трябва рамка на отговорността, приложима за целия ЕС той като в България има едни правила, а в Румъния или Холандия други това ще препятства свободното придвижване на хората. ЕК сякаш бяга от тази тема”
Според адвокат Георгиев трябва да се следва политика на старата комисия "Юнкер", където добрите практики на ЕС да са част от споразуменията за свободна търговия с държави извън ЕС.
