Едуард Сноудън е поискал официално убежище в Бразилия. Това твърди самият той в интервю за бразилската телевизия „Глобо”, излъчено в неделя вечерта и цитирано от АФП.

Бившият консултант на Агенцията за национална сигурност на САЩ в момента се намира в Русия. „Правото ми на убежище в Русия изтича в началото на август. Ако Бразилия ми предложи убежище, ще бъда щастлив да го приема, би било прекрасно да живея в Бразилия", заяви Едуард Сноудън, който беше в основата на разкриването на мащаба на програмата за електронно наблюдение на АНС.

Той вече изрази намерението си да потърси убежище в Бразилия в отворено писмо до бразилците. „Когато бях блокиран на летището в Москва (след отнемането на американския му паспорт преди десет месеца – бел. ред.), отправих молба за убежище до различни държави, сред които беше Бразилия. Официално искане", уточни Сноудън.

Според него бразилското външно министерство счело, че молбата не е издържана в надлежната форма. „За мен това не е нещо странно, тъй като не бях спазил процедурата", каза още бившият консултант на Агенцията за национална сигурност. Сноудън потвърди, че не е „предлагал документи на която и да е страна в замяна на убежище, защото то трябва да бъде предоставено по хуманитарни причини".

Той заяви, че когато американският паспорт му бил отнет, пътувал за Еквадор. „Никога не съм избирал да дойда в Русия, бях на път за Латинска Америка, за Еквадор, но паспортът ми беше отнет и не можех да продължа да пътувам", допълни Сноудън.

Накрая той отново заяви, че бил високопоставен американски шпионин, отхвърляйки разпространяваното според него от Вашингтон мнение, че бил обикновен анализатор.

Кампания в интернет за предоставяне от Бразилия на убежище на Сноудън събра над един милион привърженици, но страната даде да се разбере, че няма да отговори на молбата, защото тя е неофициална.

В родината си Сноудън е обвинен в шпионаж и кражба на документи, принадлежащи на държавата. Неговите разкрития, идващи от откраднати документи, поставиха американските власти в неудобно положение и обтегнаха отношенията със съюзни държави, които бяха разгневени от откритието, че Вашингтон записвал дори частните разговори на ръководителите им.