През деня той правеше милиони на „Уолстрийт", през нощта ги харчеше с може би един милион долара в час или на нощ. Той е един от най-известните финансисти, звезда от Уолстрийт през 90-те години. Човек легенда, препускайки през борсата със 100 000 в минута и дрога в кръвта, достатъчна да надруса държава като Гватемала. Той е истинският Вълк от Уолстрийт - Джордан Белфорт!
Кой е въпросът, който най-често ви задават в интервютата, които давате?
Въпросът, който получавам най-често, е как успях да се върна в играта след... Вижте, всеки прави грешки, нали? Аз направих някои огромни грешки и ме питат вашите колеги, как успях да се вдигна от абсолютния провал и да построя наново бизнеса, който имам днес, да пътувам по целия свят след всички тези гафове, които направих.
Продайте ми тази химикалка.
Добре, ще се опитам. Цялата идея на това с химикалката е да провериш истинското разбиране на някого какво означава продажбата. Нещо като тест. Ако той е средностатистическият човек, който няма много допир с продажбите, неговият подход към убеждаването да купите тази химикалка ще е свързан с нейните външни белези. Той ще ви каже - това е най-добрата химикалка на света, тя никога не спира, държи се лесно в ръка, може да пишете с нея нагоре и надолу, цената й е страхотна, много е красива и прочее баналности, свързани с химикалката.
Разкажете ми за вашето детство. Роден сте в Бронкс, но израствате в Куинс...
Да, всъщност физически болницата, в която съм роден, се е намирала в Бронкс, но родителите ми вече са живеели в „Бейсаид" в Куинс, от където са ме занесли от болницата.
Това е място за хора над средната класа, нали?
Не винаги. В последните 50 години стандартът на хората там се качваше и падаше. Докато аз бях дете, кварталът ни беше за хора, които бяха под средната класа. С течение на годините мястото се подобряваше, но сега пак се е влошило. По време на моето детство, мястото беше сигурно и спокойно. Нямаше лукс, скъпи коли, живеехме в жилищни блокове.
Задавам ви този въпрос, защото ми е интересно дали средата или приятелите от вашето детство в квартала е породила у вас това желание, тази страст към правенето на пари?
Да, точно там се зароди. Ще ви разкажа. Ние с моите приятели бяхме образовани. Нямахме много пари, не сме били бедни, но не сме и разполагали с големи суми. Но бяхме достатъчно образовани и имахме достатъчно пари, за да разберем колко малко имаме всъщност. Гледахме надолу по улицата, към предградията на богатите и си казвахме: „Това е техният свят. Там живят богатите хора". Така израснахме, с мисълта, че един ден като станем големи ще се преместим или в големите къщи на Лонг Айлъд и ще напуснем малките апартаменти, в които сме живяли като деца. Да, така разсъждавах и аз, и моите приятели от детството.
И как се озовахте на „Уолстрийт" като млад и зелен стажант? И кой беше най-ценният ви урок след първия ви работен ден?
Не се озовах на „Уолстрийт" веднага след като завърших колежа. Първо стартирах собствен бизнес, свързан с месо и морска храна. Създадох една сравнително голяма компания на много ранна възраст, бях едва на 22. Имах 26 камиона, които разнасяха стоката ми всеки ден. Направих обаче грешки, които ме фалираха много бързо - на 24 годишна възраст. По това време чух слух за човек на „Уолстрийт", който изкарва милиони на година. Бях впечатлен и си казах „Аз съм толкова добър продавач! Искам да отида там, където са парите". Убедих ги да ме наемат и се започна.
И какъв беше урокът от този първи ден?
След този първи ден аз осъзнах, че борсовите брокери са просто едни продавачи. Това е работа на продажби. Трябва да си много добър продавач, да работиш много върху това.
И не след дълго поведохте дългата редица от „лошите момчета на Уолстрийт".
Да, така беше.
Но докато чета вашата книга, оставам с усещането, че „Уолстрийт" всъщност е Дивият Запад...
Да, така е, наистина. Представете си 1987-88 година и един младеж като мен, на когото сега гледам през очите на 52-годишния мъж, който съм днес. Виждам това момче, което открива всичките наркотици на „Уолстрийт", всичките тези проститутки. Това беше усещането, което и филмът пресъздаде. Атмосферата, завещана ни от Гордън Геко, който казваше, че алчността е нещо добро.
И кога осъзнахте, че това е Дивият Запад?
Още в първият ден след срещата с човека, който беше мой шеф.
Какво направи той, за да го разберете?
Заведе ме на обяд на върха на сградата и започна на шмърка кокаин насред ресторанта. Но това не беше толкова шокиращо, колкото фактът, че той не спря да шмърка през целия ден, за да е в кондиция. Ако искате ми вярвайте.
Не ви ли предложи малко кока?
Предложи ми, разбира се.
И вие какво отговорихте?
Отказах му, аз не използвах дрога тогава. Започнах с наркотиците няколко години по-късно.
На колко бяхте, когато направихте първия си милион?
25. По-скоро малко преди да навърша 26.
Какво почувствахте в този ден?
Чувствах се страхотно. Намирах се в чудесна ситуация, защото разбрах, че съм на път да направя много повече от един милион долара. Не бях от тези хора, които правят първия си милион бавно, последователно в продължение на години работят и накрая се озовават в правилната ситуация и стават милионери. При мен се случи толкова бързо, че първият ми милион довлече със себе си още пет милиона само след няколко месеца.
Как стана това?
Направих тези пари с изобретяването на моя система за мотивиране на моите служители. Тя ми остана и до днес и я преподавам по цял свят.
Направили сте 22 милиона само за три часа?
13 милиона.
За три часа?
Не, за няколко минути.
Разказвайте, моля!
Случи се когато пуснахме на борсата обувките на Стийв Мадън. Акциите се търгуваха срещу 40 долара, което беше високо ниво защото стартирахме от 26 долара за акция. Когато всички тези акции се превъртаха, ми донесоха печалби от 13-14 милиона. Това се случи за по-малко от три минути. Това е всичко.
И след тези три минути?
Направих още десет милиона на следващия ден. Тази компания на Стийв Мадън беше и е изключително успешна. В момента тя се оценява на три милиарда долара.
Вашият първи шеф ви казва, че ключът към успеха са мастурбацията, наркотиците и проститутките? Истина ли е това?
Знаете ли, от позицията на един пораснал мъж, надхвърлил 50-те, бих казал, че не е вярно. Но кой не практикува мастурбация? Много отдавна се отказах от проститутките, също и от наркотиците. АЗ имам две деца. Едното е на 21, а другото - на 19. Много се надявам моите деца да не използват наркотици, както го правех аз. Надявам се, че моят син няма да спи с толкова много проститутки, с колкото съм бил аз. Това са изкушения пред младите хора. Никога не бих съдил поведението на един или друг човек, но наркотиците ме плашат най-много. Дано моите деца не пробват твърда дрога, но децата експериментират и е много трудно да ги спреш да го правят. За мен най-важно е да не съдиш собствените си деца, говоря ви като родител. Трябва да им помогнеш да стигнат сами до най-правилните решения. Някои се връщат към миналото си с романтика, но аз го правя и си давам сметка колко е било негативно.
Обяснете ми защо парите на „Уолстрийт” вървят с толкова много дрога. Това е въпросът, който си задавам през цялото време.
Според мен причината е, че хората от "Уолстрийт" - брокери, трейдъри и прочее, не произвеждат нищо. Не създават нищо. Те просто продават и купуват. Те правят всичките тези пари, които идват от нищото. В тази работа плодовете на труда не са осезаеми – нещо, което можеш да видиш. Няма го моментът, в който ти поглеждаш на компанията си с гордост и можеш да покажеш какво си построил. Ние имахме много пари, но нямахме усещанието за тяхната истинска стойност. Затова започваш да купуваш безразборно - коли, къщи. Това те прави щастлив за няколко минути. После идват наркотиците. Заради всичките пари, пласьорите бяха на всеки ъгъл. Това беше част от нашата култура. И е част от културата на „Уолстрийт”.
С цялата тази дрога и пари, имахте ли усещането, че живеете на бавен каданс? Или по-скоро, че умирате на бавен каданс?
Да, в определен смисъл, да. Забавеният каданс на моя живот. На моменти имах усещането, че се гледам от страни със собствените си очи, сякаш моят живот не е моя собственост и наблюдавам някой друг. Като усещане това беше толкова странно, толкова откачено, че се чувствах напълно нереално.
Нали знаете какво пише на доларовите банкноти - „Вярваме в Господ". В какво вярвате вие днес?
Вярвам, че всеки кове своята собствена съдба и съм сигурен, че аз контролирам моята. Така че не мога да кажа, че вярвам в Господ, защото той определя съдбата ми. Напротив, съдбата е моя. Също така вярвам, че успех, който не е основан на етика и почтеност, не може да е дълготраен. Аз научих това по трудния начин и си взех своите поуки.
Защо ви бяха всички тези ненужни луксозни вещи - двамата бодигарда с едно и също име - Роко; автомобилите; хеликоптерът, който почти не ви е убил?
Ще ви кажа пак - за да се опитам да предам смисъл на всичките тези пари, които спечелих. Ти печелиш, имаш компания, но нямаш усещането за стойността на парите. Не си щастлив и запушваш тази дупка, пазарувайки всякакви неща. Но това не те успокоява, само става по-лошо.
Дрогата. Как се откачихте? Не е било лесно, нали?
Не, не беше. В книгата си съм много искрен за наркотиците и начина, по който се друсах. Всъщност беше много по-страшно от филма, където фокусът беше върху кокаина. Аз вземах повече хапчета, отколкото кокаин. Хората, които не употребяват дрога, не биха разбрали как можеш да поемаш толкова много и да продължаваш да си жив. Само зависимият от дрога може да разбере, че човешкото тяло е невероятна машина, която може да се справи с дози, които могат да убиват. Тялото ми се справи с количеството дрога, което поех за пет години. Физически се откачих, но емоционално беше страшно - непрекъснатата смяна на настроенията ми оказа влияние върху всичко - в работата, в личния живот, смених няколко жени.
Сега твърдите, че сте различен човек - чист и честен. Това вярно ли е? Липсва ли ви нещо от стария ви живот?
Вижте, нещата са малко по-различни. Не е вярно, че съм друг човек. Аз съм човекът, който бях преди да се проваля. Бях добро дете, с почтени родители, бях добър ученик, приеха ме в колеж. Възпитаха ме добре. Не съм станал друг човек. И за мен е лесно да се върна към себе си и да бъда себе си. Така че не мога да кажа, че нещо ми липсва.
Една от следващите ви дестинации през пролетта е България. Какво знаете за страната ни?
Почти нищо извън моите познания за страните с развиващи се икономики. Но в тези държави е най-интересно, защото хората са отворени към дискусии за това как се правят пари, искат да се развиват, да живеят по-добре. Казвам ви го като човек, който вече е обиколил планетата. Бях дори в Чили, Мексика, Сиера Леоне, Замбия. Обичам развиващите се страни! В България знам, че хората са много образовани и очаквам да се забавляваме много.
Ще ви дам само един малък жокер. Вълците в България не са само на „Уолстрийт". Те са на всеки „стрийт". Между другото, виждали ли сте някога български банкноти?
Не.
Ето ви два лева.
Хубави са.
Хайде сега ми кажете, има ли бърз начин да направим тези 2 лева - 2000?
Има само един начин да станеш богат. И той е да станеш богат бързо. Идеята да работиш някаква работа и много бавно и постепенно да печелиш не е пътят към богатството. Хората стават богати бързо. Да, работят много, но знаят какво искат да постигнат и рядко правят компромиси. Те преминават през различни етапи, които променят техния подход непрекъснато. Те работят, но не се отчайват, че не стигат до резултат, защото се нагаждат към новите условия, учат се, израстват. Идва момент, в който всеки се оказва на правилното място, в правилното време, но те са достатъчно подготвени, за да го осъзнаят и да не пропускат шансовете си. Това се опитвам да преподавам днес - правилата на успеха, различни стратегии на продажби. Когато имаш този усет, значително редуцираш времето, за което можеш да наречеш себе си успешен.
Но не ми казахте - как да направим 2 хиляди? Хайде, посъветвайте ме.
Ако имах такъв начален капитал, бих купил нещо за половин лев и да ви науча как да го продадете за четири лева. С печалбите от тази надценка бих продължил да купувам и продавам. Какъв да е продуктът, оставам на вас да решите.
