На скалистия бряг на Магреба, където високите вълни на Атлантическия океан се разбиват на бяла съскаща пяна, някога е свършвал светът на средновековния човек. В Казабланка, където днес свършват суматохата, глъчката и лепкавата градска мръсотия на индустриалния мегаполис, а погледът потъва между повърхността на водата и дъното на небето на хоризонта, има едно място, което продължава да внушава необяснимо чувство за безкрайност.

Точно там, на ръба между земята и океана, преди почти 30 години тогавашният крал на Мароко Хасан II, баща на днешния монарх Мохамед VI, решава да построи една от най-големите джамии в света. Той сам нарича храма на свое име. Когато през 1986 г. започва строителството, планира джамията да бъде открита на 60-годишния му юбилей през 1989 г. Амбициозният план обаче не се сбъдва и джамията започва да функционира чак през 1993 г.

Мароко е страна с дългогодишна традиция на еднолична власт – управляващата династия е начело на държавата от XVII век, и монархът продължава да има важна културно-историческа роля в обществото. Въпреки въвеждането на парламентарна институция с Конституцията от 1962 г., почти цялата власт остава в ръцете на краля, а 70-те години на миналия век са известни като „оловните години” заради политическите репресии, които Хасан II предприема срещу противниците на абсолютната власт. Затова не е учудващо, че той взема еднолично решение за реализацията на толкова мащабен инфраструктурен проект и го обвързва пряко със собствената си личност.

Проектът за храма е наистина грандиозен. Джамията в Казабланка е най-голямата в Мароко и на африканския континент и седмата по големина в света. В залата си за молитви тя може да събере наведнъж 25 000 поклонници и още 80 000 в широките пространства наоколо.

Огромната площ от 90 000 кв. м, която храмът и прилежащият му площад заемат, са отчуждени земи на местни граждани, за които се говори, че не са получили никаква компенсация. Общата стойност на проекта е близо 600 млн. евро – колосална сума за бедно Мароко. Освен това парите били събрани чрез дарения – според някои източници в кампанията за набиране на средства се включили 12 милиона души, всеки от които получил сертификат за дарение. Най-малкият принос бил от 5 дирхама (около 1 лв. в днешно време).

Джамията стъпва отчасти върху платформа над водата на Атлантическия океан и подът на молитвената зала е направен от стъкло. Това архитектурно хрумване на краля било вдъхновено от стих в Корана, според който божият трон е над вода. Според впечатляващите рекламни описания на джамията „вярващите могат да коленичат на стъкления под и да се молят над самото морско дъно”, но тази привилегия всъщност е запазена за кралското семейство. Всички вярващи обаче могат да гледат звездите през специално конструирания отварящ се покрив на храма, с тегло 1100 тона, който се сгъва в безоблачните празнични нощи.

Минарето е високо 210 метра – колкото 60-етажна сграда, което прави джамията „Хасан II” най-високото религиозно здание в света. Френският архитект на храма Мишел Пенсо конструира кулата така, че да устои на природните стихии, като използва специален бетон, който я прави издръжлива на комбинация от сеизмична активност и силни ветрове. На върха й е поставена лазерна светлина, която през нощта свети по посока на свещения мюсюлмански град Мека в Саудитска Арабия.

Джамията е истинско произведение на архитектурното, но и на приложното изкуство. 6000 майстори на традиционни марокански занаяти работят в продължение на пет години върху изящните мозайки и резби, които покриват както вътрешността на храма, така и фасадата му. В орнаментиката са съчетани красиво цветовете охра, зелено и тюркоаз.

В изграждането на джамията участват общо 35 000 раборници, които са ангажирани общо около 50 милиона часа. Когато изоставането от строителния график става очевидно, те работят на две смени – 1400 души през деня и 1000 през нощта.

Само десет години след завършването на храма обаче се налага реставрацията му. Солената океанска вода прониква през бетона до арматурата, причинява ръжда и разширяване на желязото, което води и до напукване на подпорите. През 2005 г. основите на джамията са подсилени с неръждаема стомана, с което животът на конструкцията е удължен с около 100 години.

Джамията „Хасан II” е отворена за всички мюсюлмани в часовете за молитва и за петъчната служба. За разлика от повечето мюсюлмански храмове по света, в нея е позволено влизането и на хора от други религии, като се предлагат и турове с екскурзовод на английски език.

Този материал е реализиран в рамките на международния проект Beyond Your World на холандското Министерство на външните работи и Европейската комисия, по който Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е бенефициент. Проектът дава възможност на млади журналисти и студенти по журналистика да работят по проблеми на развиващите се страни.