Две седмици след нападението на „Хамас“ над Израел на два километра от Ивицата Газа все още се чуват взривове. Заедно с колегата - оператор Красимир Първанов сме единствените български журналисти и въобще, едни от малцината, получили достъп до запечатаната от израелската армия зона.
Там е и кибуцът Беери, нападнат от терористите и станал място на брутални сцени на насилие. Бойците от „Хамас“ убиват над 100 души в селището. Неизвестен е броят на отвлечените оттам.
Един от оцелелите е 70-годишният ветеран от Октомврийската война - Рами Голд. 50 години, след като коалиция на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, напада Израел, той отново взима оръжието, за да защити дома и близките си.
„Прекалено съм възрастен и армията не ми се доверява да нося оръжие. Изтичах и намерих недалеч оттук оставени от отряда. Взех оръжие от загинал другар. Взех няколко пълнителя. Взех друг приятел, който беше ранен. Той почина в ръцете ми. Аз бях там – четири часа без армия. Само ние. По-малко от 10 души, изправени срещу 120 до 200 души добре екипирани терористи от „Хамас“, казва ветеранът.
„Те дойдоха с конвои с тежки картечници на пикапите си. Пробиваха си път със стрелба. Имаха ръчни гранати, ракети. Всяка група имаше част от кубица, която трябваше да бъде превзета. Когато дойдох в този район, който виждате тук, беше детска градина и образователен център. Те го използваха за команден пост. 10 души, които са се били срещу тях – всички са били убити", разказва ни Рами.
"Отишли са в къщите на хората. Знаели са, че повечето от тях са в бомбоубежищата, заради ракетите. Разбили са вратите, принудили са ги да излязат. Тези, които не са излезли, на тях са им запалили къщите, за да ги принудят да излязат. И когато хората са тръгнали да отварят вратите, за да не се задушат от пушека, терористите са решавали кой от тях да живее и кой да умре", споделя ни смразяващи неща охранителят.
Но това не е всичко, разказът продължава:
"Убивали са млади, стари – за всяка къща е различно. Надяваме се някои да са откарани в Ивицата Газа и се надяваме да бъдат още живи. Те простреляха майка, държаща дъщеря си – застреляха я през детето. Детето умря. Майката се бори за живота си."
„Някои от терористите нямат пушки – използват брадви и чукове. Убиват всички наоколо. Хората в кибуца са стояли в бомбоубежищата 39 часа без вода, без въздух, без храна. За да си представите колко беше зле положението, аз и още един офицер стигнахме до последния си патрон. Това е той. Двамата по обяд и без армия. Казвам тази история, защото два ангела дойдоха. Двама души – запасни войници. Не знам откъде дойдоха при нас. Дадоха ни муниции и телефон, за да се обадим на семействата си, за да кажем, че сме добре. И ние продължихме, продължихме да се бием, докато стана тъмно и дойде армията. След това започнахме да събираме хората от бомбоубежищата“, казва още той.
Голд успява да се свърже с един от своите „ангели“ отново по телефона.
„Два дни по-късно този човек ми звънна и ме пита дали съм добре. Успяхме да открием този телефонен номер. Обадих му се, когато излязохме от гробищата преди няколко дни. И той си спомни за нас. Каза ти беше с онзи с белезите, който не можеше да седне, а ти си този с последния куршум. Дойде и ни даде вода, даде ни муниции и мобилен телефон. Животът започна отначало“, посочва ветеранът.
Обяснява, че не знае защо армията се забавя в защитата на пограничните кибуци, но в момента не е време за отговори.
„Не знам дали искам да знам в момента. Информацията, която имам в момента е достатъчна. Обикалям хотела до 5 часа сутринта. Не мога да заспя. Нужно е да разберете, когато отидете в армията, правите каквото войниците правят. Срещаш се с войници от другата страна и ако имаш късмет, се връщаш вкъщи. Ако това стане в твоя дом, внуците ти са там, нямаш контрол и не можеш да се довериш на армията – какво правиш?“, обясни 70-годишният ветеран.
Следете всички събития в нашия онлайн репортаж:
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
