Високопоставен американски дипломат в Близкия изток е лобирал за участието на компания, управлявана от негов бизнес партньор, в проект за изграждане на петролна инфраструктура между Ирак и Сирия. Според трима души, запознати със случая, действията му изглежда нарушават федералните правила за етично поведение на държавните служители.
Става дума за Томас Барак, специален пратеник на президента на САЩ за Ирак и Сирия и американски посланик в Турция.
През юли Ирак и Сирия подписаха меморандуми за разбирателство с консорциум, включващ калифорнийската инвестиционна компания TI Capital, американския енергиен гигант Chevron и катарската UCC Holding.
Споразуменията предвиждат технически и финансови проучвания за възстановяване на петролопровод, който би позволил транспортирането на иракски петрол до Средиземно море, заобикаляйки стратегическия Ормузки проток.
Барак има дългогодишни бизнес отношения с TI Capital и нейния основател Зиад Гандур.
Според публични документи към момента на изслушването му за утвърждаване на дипломатически пост през 2025 г. той е притежавал финансов интерес в проект за недвижими имоти край Сан Франциско, управляван от TI Capital, с Гандур като главен изпълнителен директор.
Този интерес му е давал право на до 20% от печалбата на дружеството при изпълнение на определени условия. Барак е заявил, че възнамерява да запази участието си.
Според двама души, пряко запознати с разговорите, след началото на войната в Иран дипломатът е настоявал пред представители на Сирия и Ирак компанията на Гандур да бъде включена в петролния проект.
На 16 юни, месец преди подписването на споразумението с консорциума, Барак и иракският премиер Али ал Заиди публикуваха съвместно изявление, в което приветстваха решението на Ирак да придвижи меморандум за разбирателство с TI Capital за възстановяването на петролопровода Киркук–Банияс.
В изявлението не се споменаваше участието на Chevron или UCC Holding в проекта.
Експерти предупреждават за възможен конфликт на интереси
Reuters не е открила доказателства, че Барак би получил финансова изгода от петролопровода или от други свързани проекти.
Двама експерти по етично законодателство обясняват пред агенцията, че бизнес отношенията му с Гандур сами по себе си не представляват престъпен конфликт на интереси, освен ако дипломатът не би получил пряка финансова облага от петролопровода.
Въпреки това отношенията между двамата пораждат сериозни въпроси за спазването на правилата за безпристрастност на държавните служители.
„Това е сериозен проблем“, коментира Ричард Пейнтър, бивш главен юрист по етичните въпроси в Белия дом и преподавател в Юридическия факултет на Университета на Минесота.
Според него действията на Барак може да попадат в обхвата на федерална разпоредба, която забранява на държавните служители да участват в решения, поставящи под съмнение тяхната безпристрастност заради лични или бизнес отношения.
Тази разпоредба не е наказателноправна норма и може да се прилага дори когато служителят няма пряк финансов интерес от съответния проект.
„Етичният проблем е създаването на впечатление за конфликт на интереси“, заявява Ан Скийт, временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Центъра за приложна етика „Марккула“ към Университета „Санта Клара“.
Попитан как е трябвало да постъпи Барак, за да спази правилата, Пейнтър отговаря:
„Да няма нищо общо с този петролопровод. Да се оттегли напълно от въпроса. Да заяви, че това не е тема, по която участва във вземането на решения.“
Дон Фокс, бивш главен юрисконсулт и временно изпълняващ длъжността директор на Службата за правителствена етика на САЩ, смята, че популяризирането на TI Capital от страна на Барак би нарушило и друга разпоредба.
Тя забранява на държавните служители да използват служебното си положение, за да подкрепят определено предприятие или да осигуряват частна изгода за лица, с които са свързани.
Според отговор на Службата за правителствена етика по запитване на Reuters Барак не е подавал документ за освобождаване от ограниченията, свързани с потенциален конфликт на интереси, по отношение на връзките си с компанията и нейното участие в проекта.
Подобни разрешения позволяват на държавни служители с потенциален конфликт на интереси да участват в решения, от които иначе би трябвало да се оттеглят.
В подписано етично споразумение преди изслушването му през 2025 г. Барак се е ангажирал да не участва в решения, които пряко засягат финансовите интереси на проекта за недвижими имоти, освен ако предварително не получи съответното разрешение.
Какво отговарят Барак и Държавният департамент?
Канцеларията на Барак и Chevron са отказали коментар.
TI Capital, Зиад Гандур и UCC Holding не са отговорили на запитванията на Reuters.
В публикация в социалната мрежа X от 17 юли Барак заявява, че участието на американски компании в Ирак и Сирия представлява „нова парадигма“, чиято цел е да донесе повече яснота и възможности за региона.
Четвърти експерт по етично законодателство коментира, че Държавният департамент трябва да прецени дали финансовите активи на своя служител създават потенциален конфликт на интереси.
„Посланик Барак няма участие, роля или финансов интерес в проекта за петролопровода Киркук–Банияс“, заявява говорител на Държавния департамент пред Reuters.
В същото време ведомството потвърждава връзката на дипломата с проекта за недвижими имоти, управляван от TI Capital.
Според говорителя публичните коментари на Барак за петролопровода отразяват дългогодишната и публично заявена политика на САЩ за енергийна интеграция в региона.
Държавният департамент допълва, че дипломатът е преминал необходимата проверка и е удостоверено, че спазва етичните правила.
Белият дом е препратил въпросите на Reuters към Държавния департамент.
Какви финансови интереси е декларирал дипломатът?
През март 2025 г., преди да поеме дипломатическите си функции, Барак подава декларация за финансовото си състояние пред Службата за правителствена етика на САЩ.
В нея той посочва дялово участие в ACD-TI Oakley Investment LLC — дружество, което реализира мащабен жилищен проект край Сан Франциско.
Декларацията не уточнява размера на дела му, но посочва, че Барак има право на 20% от печалбата на компанията, след като тя достигне предварително определен минимален праг на доходност.
Според корпоративните регистри на щата Калифорния ACD-TI се управлява от TI Capital, а начело на дружеството стои Зиад Гандур.
Reuters не е успяла да открие данни за контакт с представител на компанията и не е получила отговор на въпросите, изпратени на пощенския ѝ адрес.
Според декларацията договореното участие в печалбата е възнаграждение за услуги, които Барак е предоставил на дружеството.
Той е декларирал и платена консултантска дейност за същия проект през 2024 г. Документът обаче не уточнява дали е получил възнаграждение и какъв е бил размерът му.
В отделно етично споразумение от 7 март 2025 г., подписано три седмици преди изслушването му в Сената, Барак включва ACD-TI Oakley сред активите, които възнамерява да запази, вместо да продаде.
Петролопроводът трябва да заобиколи Ормузкия проток
Историческият петролопровод Киркук–Банияс в продължение на десетилетия е транспортирал иракски суров петрол до сирийското средиземноморско крайбрежие.
От началото на 80-те години съоръжението многократно е спирало работа, а след американската инвазия в Ирак през 2003 г. остава неизползваемо.
Плановете за възстановяването му, които дълго време са били замразени, получават нов тласък през тази година.
След американските удари срещу Иран Техеран ограничава корабоплаването през Ормузкия проток, което води до поскъпване на петрола.
Възстановяването на маршрута през Сирия би осигурило алтернативен път за износ на иракски петрол, който не преминава през стратегическия морски проток.
През август няколко източника съобщават пред Reuters, че изграждането на петролопровода ще отнеме най-малко четири години и ще струва около 15 милиарда долара.
Идеята за участието на TI Capital се появила още през май
Според трети източник, пряко запознат с разговорите, Барак е предложил TI Capital да се включи в регионалния енергиен проект още през май.
Това се е случило в кулоарите на Глобалната конференция на Института „Милкен“ в Лос Анджелис.
По време на конференцията, на фона на продължаващата война между САЩ и Иран, Барак и Гандур участват и в дискусионен панел с ограничен достъп.
Според източника двамата са обсъждали в по-общ план необходимостта от нови маршрути за енергийни доставки в Близкия изток.
Говорител на Института „Милкен“ е отказал да предостави подробности за дискусията с аргумента, че тя е била закрита за медиите.
Бизнес отношенията между Барак и Гандур датират поне от 2020 г.
Тогава двамата създават компания за придобивания със специално предназначение (SPAC) с капитал от 250 милиона долара.
Дружеството впоследствие е прекратено, след като през 2021 г. Барак е арестуван по обвинения, че е действал като нерегистриран агент на Обединените арабски емирства.
През 2022 г. той е оправдан.
TI Capital участва и в други енергийни проекти в Ирак
По-късно през юли иракското правителство включва TI Capital и в друг консорциум, заедно с UCC Holding и ConocoPhillips.
Целта е да бъде оценен потенциалът на газовото находище Акас — едно от най-големите неразработени находища в Ирак.
На своя уебсайт TI Capital посочва, че участва и в проекти, свързани с пристанището Тартус в Сирия, но не предоставя подробности.
Сирийската пристанищна администрация не е отговорила на въпросите на Reuters, а агенцията не е успяла да потвърди ролята на компанията в Тартус.
ConocoPhillips също не е отговорила на искането за коментар.
Според човек, близък до Барак, американският посланик има доверие на Гандур да помогне за осъществяването на регионалната стратегия на президента Доналд Тръмп за сближаване на Ирак и Сирия със Съединените щати.
„Зиад е избраният човек. Лично подбран от Барак“, заявява източникът.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
