Германското издание „Ди Велт“ публикува статия за нелегалните мигранти в Европа, в която насочва поглед и към България. Фокусът в материала е за защитата на външните граници на съюза, като се посочва, че това определя и броя на бежанците, които пристигат във федералната република.

Не всички мерки, които се вземат, са легални. На италианския остров Лампедуза има извънредно положение, но ЕС все още няма решение как с общи усилия страните на защитят границите, коментира изданието и прави преглед на мерките, взети от държавите, и колко ефективни са те?

„Ди Велт“ дава оценки на Италия, Гърция, Испания, България, Хърватия, Полша и Великобритания. Анализът за защитата на българската граница е положителен.

В Шенген до края на годината?: Премиерът обсъди плана на кабинета с Илиана Иванова

България

„Неотдавна източната външна граница на ЕС от България към Турция се смяташе за преодолимо препятствие. Дупки в порутената ограда и корумпирани служители характеризираха ситуацията по 270-километровата граница. Но правителството в София, чиято обявена цел е присъединяването на България към Шенгенското пространство, в последно време засили значително борбата с корупцията и нелегалната миграция.

Според Министерството на вътрешните работи само до август тази година 131 000 опита за нелегални преминавания на границата са били предотвратени, което е 40% повече в сравнение със същия период на миналата година. Документирани са както случаи, при които гранични полицаи употребяват сила спрямо мигранти, така и нападения на мигранти спрямо полицаи.

Калин Стоянов: Предотвратени са около 160 000 опита за незаконно преминаване на страната от началото на годината

Също така се е повишил рязко броят на разследванията спрямо каналджии, които често прехвърлят мигранти от България към Германия – в резултат от сътрудничество с Европол и с разследващи от Германия, за чиято помощ България официално помоли.

София отчита успехи също по западния Балкански маршрут, който минава през България, Сърбия и Македония. Това би означавало, че почти никакви нелегални мигранти от България няма да достигнат Сърбия, откъдето те по-рано продължаваха пътя си на север. Броят на регистрираните опити за нелегални прехвърляния от Македония е над десет пъти по-голям, отколкото тези от България, според запитване на "Ди Велт".

С това проблемът предимно е в Хърватия и Словения, които са най-близките външни граници на ЕС. Що се отнася до присъединяването на България към Шенген, Германия вече се е ангажирала с подкрепа. София е изпълнила всички критерии, каза федералният канцлер Олаф Шолц още преди година“, пише авторът Филип Фолкман-Шлук.

„Заслужавате това“: Роберта Мецола очаква приемането на България и Румъния в Шенген

Оценките за другите държави ги публикуваме със съкращения:

Италия

„Ди Велт“ коментира, че тази година Италия регистрира рекорден брой нелегални мигранти след бежанската криза през 2016 г. Досега около 130 000 мигранти са влезли в страната по така наречения Сердиземноморски маршрут. Но към това число трябва да се добавят и мигрантите, пристигнали по Балканския маршрут.

Италия се опитва да намали миграционния натиск чрез споразумения със северноафриканските държави и в сътрудничество с ЕС.

Призив на евродепутати: Властите в България и Румъния да обединят усилията си за приемането им в Шенген

По отношение на вътрешната политика дясното националистическо правителство разчита предимно на остра реторика, докато неправителствените организации искат повече центрове за депортиране.

Гърция

В гръцката миграционна политика има две повратни точки. През 2016 г. беше сключено споразумение между ЕС и Турция, което трябваше да предотврати наплива на бежанци, идващи по море към Гърция. Статията припомня, че всички нередовни мигранти, които се опитват да преминат от Турция на гръцките острови, се връщаха обратно в Турция. Преди това, в разгара на бежанската криза, стотици хиляди хора загубиха живота си в Средиземно море. Тази мярка драстично намали броя на бежанците.

Вторият повратен момент дойде през февруари 2020 г., когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви границата към Гърция за отворена. Оттогава Гърция опитва да отблъсне търсещите убежище, като използва и насилие.

Всичко това не се случва открито. Методите са колкото ефективни, толкова и незаконни, а Брюксел ги приема с мълчание. Въпреки това броят на бежанците намалява. Капацитетът на лагера на остров Лесбос е надхвърлен за първи път от дълго време.

Извънредно положение на италиански остров заради хиляди новопристигнали мигранти

Испания

Броят на бежанците в Испания тази година също е по-голям, но не толкова, колкото в Италия. Над 25 000 души са достигнали страната по море, около 60% от тях - през Канарските острови. Испанската система за предоставяне на убежище може да се справи с този брой и страната все още не е потърсила помощ.

Фактът, че ситуацията е донякъде под контрол, се дължи и на добрите отношения на Испания в момента с кралство Мароко, което е намалило нелегалната миграция към Испания с повече от 70 процента от 2022 г. насам.

Брюксел също плаща за тази помощ - през 2023 г. бяха обещани на правителството в Рабат общо 624 милиона евро. 152 милиона евро от тях бяха предназначени за миграционни програми и мерки за защита на границите.

Хърватия

Шестгодишната Мадина Хусини почина, след като тя и семейството ѝ бяха депортирани обратно в Сърбия от хърватските власти. Мигрантите били посъветвани да следват релсовия път през границата. Тогава Мадина е блъсната от влак. Това установи Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в края на 2021 г.

Тази година в Хърватия се наблюдава рязко увеличение на незаконните влизания и на новите молби за убежище. Страната е част Балканския маршрут. Мигрантите влизат от Сърбия или Босна и Херцеговина и се опитват да стигнат до Словения, Австрия и Германия.

Поради това Хърватия засили защитата на границата си, като изгради огради и инсталира системи за наблюдение. Двустранно споразумение с Босна и Херцеговина позволява на Загреб да връща граждани на трети страни без разрешение за пребиваване.

Правозащитни организации отбелязват обаче, че това често се случва без никакво разглеждане на правото на убежище и с използване на сила. Такива колективни връщания са незаконни. Практиката обаче не се променя дори след решението на ЕСПЧ. Вместо това Хърватия беше приета в Шенгенското пространство в началото на годината, отбелязва изданието.

Полша

Полската управляваща партия „Право и справедливост“ (PiS) обича да се представя като особено последователна по въпроса за миграцията. Изграждането на стена, висока повече от четири метра на границата с Беларус, беше завършена през 2022 г. - но хора от Африка или Близкия изток, които преди това са прекарани нелегално до границата, все още успяват да я преминат.

Полша затяга граничния контрол със Словакия

Документирано е, че полските граничари често отблъскват бежанците, понякога с насилие. Тези, които остават незабелязани в източните полски гори, обикновено пристигат в Германия или Нидерландия. Сирийци или афганистанци почти никога не остават в Полша.

Наскоро беше установено, че полски консулски служители са издали незаконно десетки или дори стотици хиляди визи срещу заплащане. Много мигранти, пристигащи в Германия от изток, влизат в ЕС само с полски документи. Това не е единственото противоречие с антимигрантската реторика на полското правителство. В момента в Полша има около два милиона украински бежанци от войната.

Великобритания

Великобритания, която вече не е член на ЕС, е като лаборатория за защита на външните граници. Островът също се бори с нелегалната миграция по море.  Миналата година 45 700 души са прекосили Ламанша – за да стигнат до Англия от Франция, което е рекорден брой до момента. Министър-председателят Риши Сунак въведе радикален закон за миграцията.

Пристигащите нелегално трябва да бъдат депортирани в източноафриканската държава Руанда без право на връщане. В замяна Лондон изпраща милиони на страната. Засега всичко това е теоретично, тъй като съдилищата блокират закона от месеци заради нарушаване на човешките права.

Междувременно правителството на торите работи за това да направи престоят за пристигащите възможно най-неприятен, като ги настанява във военни бази и баржи - като условията понякога са животозастрашаващи. На първата баржа, на която бяха качени мигранту, бяха открити бактерии Легионела, които могат да причинят тежка пневмония.