Само това им трябваше на Ромни и Обама – една Аурора, която да върне в дневния ред на предизборна Америка един от най-спорните въпроси, които разделят нацията от десетилетия... най-малко. Да бъде ли въоръжен народът, това се пита отвъдокеанският политически елит и подхвърля темата като горещ картоф от избори на избори и почти от век на век. Същият въпрос си задава и обикновеният американец – кой ще се погрижи най-добре за живота му и за дома му – държавата или по традиция самият той.

Масовата публична екзекуция, като инструмент на тероризма, или извратено средство за привличане на внимание, като „отдушник” на натрупани комплекси, метастаза на нерешени лични проблеми, не е ново явление, нито пък запазена марка на Америка (достатъчно е да се сетим за Брайвик). Но регулярността, с която се случват подобни трагедии именно в САЩ и широкото разпространение на огнестрелно оръжие превръщат страната в сцена на най-разгорещения дебат за ролята му в съвременното развито общество по западен образец.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След всеки инцидент като стрелбата в Колорадо, а от началото на годината имаше няколко, дебатът за контрола върху оръжията у американското население се възпламенява с нова сила. Темата е толкова поляризираща, че въпреки призивите, и президентът-демократ, и претендентът-републиканец не заеха категорична позиция. Всеки, който се е произнесъл ясно по въпроса, обикновено е загубил политически дивидент, защото се е оказал недостатъчно краен за единия лагер и прекалено краен за другия.

И двамата си имат причини да странят от темата. Досега президентът Барак Обама разочарова привържениците на по-строгия контрол, след като не поднови въведените от годините на Клинтън ограничения за автоматичните оръжия, макар че обеща да работи с Конгреса в борбата с насилието, резултат от свободната продажба на оръжие. В очите на републиканците пък техният кандидат има черна точка в досието от времето когато беше губернатор на един от най-демократските щати и подписа забрана за тези оръжия в Масачузетс, не върви сега да скочи на диаметрална противоположност, просто няма да изтрие точката. И още нещо, никой във Вашингтон не смее да се изправи tete-a-tete срещу могъщото оръжейно лоби, никой не иска да разсърди и избирателите в т.нар. колебаещи се щати, които решават президентските избори, а много от тях са си въоръжени... и то не само с политически възгледи.

По-интересно е обаче защо исторически Америка е толкова въоръжена, в сравнение с голяма част от себеподобните й демокрации и кои са основните аргументи на онези, които искат това да остане така. Дебатът, предопределен от даденостите на традицията, повдига и етични въпроси.

Суверен vs Тиранин

Втората поправка в американската конституцията гарантира правото на гражданина да притежава оръжие, и както отсъди Върховният съд на САЩ – правото е индивидуално. Оръжието е единствената частна собственост, изрично упомената в основния закон. Според Томас Джеферсън, един от „Бащите основатели”, народът трябва да брани демократичния характер на републиката от злоупотреба с власт. Правото на суверена да смени едно тиранично правителство е заложено в Декларацията за независимостта и е основен мотив за бунта на колониите срещу краля. Идеята е, че властта с нейната редовна армия трябва да се балансира с едно въоръжено гражданско опълчение – коректив, предпазна клауза, гаранция за основните права и свободи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Реален исторически пример е „Битката за Атенс”. Заможното семейство Кентръл контролира политическия живот на окръг Маккин, щата Тенеси от 30-те години. Фамилията държи местните институции чрез корупция, изборни измами, политически шантаж. Вашингтон затваря очи. През 1946 г. в окръга се задават избори и провинциалната политическа класа готви поредния фарс – шерифът ще стане сенатор, а сенаторът шериф. Група военни ветерани издигат независими кандидати и агитират за честни и свободни избори. В деня на вота обаче управниците от семейство Кентръл прибират урните за „официално преброяване”. Разгневени от потъпкването на закона, ветераните грабват оръжие и спретват обсада на сградата, в която управляващите броят бюлетините под полицейска охрана. След кратка конфронтация урните са предадени на „бунтовниците”. Оказва се, че независимите кандидати печелят вота. Федералните власти никога не преследват ветераните за бунта.

Правото на живот и сигурност

Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Основен аргумент в подкрепа на по-либералния режим за притежание на лично оръжие е правото на самоотбрана или възможността гражданите да прибягнат до насилие с цел защита на собствения живот, живота на близките, частната собственост. Често обществото не може да се справи навреме с престъпниците, терористите, психопатите, а се опитва неуспешно да ги лиши от инструмента на тяхното престъпление – оръжието, което води до ограничаване правото на самозащита на останалите, а казват, че то води началото си още от Рим. В крайна сметка спазващите закона граждани стават по-беззащитни, а убийците така или иначе не се съобразяват със забраните. В тази връзка много консервативни автори изтъкват, че мнозинството от случаите в САЩ, при които са убити повече от трима души на публично място, са в зони, забранени за внасяне на оръжие, т.е. там, където убийците знаят, че няма кой да ги спре.

Овцете, вълците, овчарските кучета

Според привържениците на тази теория по-голямата част от гражданите на демократичното общество са образно казано „овце” – кротки по характер, продуктивни по природа – същества, за които насилието не е присъщо. „Вълците” пък са онези, които се хранят с овцете – социопатите, които експлоатират пасивността, беззащитността и продуктите на стадото. Третата група е на т.нар. „овчарски кучета” – индивидите, които са способни на насилие, за да спрат насилието – често обикновени граждани.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

„Овцете” се страхуват от „овчарските кучета”, защото приличат доста на „вълци”. Когато обаче се появи истински „вълк”, те се нуждаят от „овчарско куче”, което да използва насилие в тяхна защита, което повечето „овце” не умеят. Според автора на теорията Дейв Гросман от Арканзаския университет, онези представители на обществото, които могат да влязат в ролята на „овчарски кучета” не трябва да бъдат лишавани от средствата за това. „Овчарките” трябва да имат зъби, за да се противопоставят на „вълците”. Защото често полицаите пристигат само, за да констатират дадено престъпление, а статистиката показва, че една четвърт от инциденти със стрелба на публични места в САЩ са прекратени именно от въоръжени обикновени граждани преди намесата на полицията. Затова не е чудно, че след убийствата на Жокера в Аурора продажбите на оръжие в Колорадо скочиха.