„За доброто на всички изкуственият интелект трябва да бъде проектиран, разработен, разгърнат и използван по начин, който е безопасен. По такъв начин, че да бъде ориентиран към човека – надежден и отговорен“ – това се казва в „Декларацията Блечли“, с която се съгласиха всички държави, присъстващи на Срещата на върха за ИИ във Великобритания.

Документът е публикуван в цялост на страницата на британското правителство.

Имението Блечли
Снимка: Getty Images

Знаков документ, знаково място

Срещата на върха се проведе в Блечли парк – едно от знаковите научни места във Великобритания, което е неизменно свързано с изкуствения интелект.

По време на Втората световна война в имението Блечли, построено през 1883 г., се помещава най-важното шпионско звено на съюзническите сили – Държавното училище за шифъри и кодове.

Именно там са разбити кодовете Енигма и Лоренц. Според официални историци на британското разузнаване работата на учените в Блечли е съкратила Втората световна война с между 2 до 4 години. Без тяхната работа, краят на войната също е бил несигурен.

Точно копие на Колосът
Снимка: Getty Images

В имението е конструиран първият програмируем дигитален електронен компютър, създаден само и единствено с целта да разбива кодове. Името е било „Колосът“, защото е изпълвал една цяла стая.

Но какво е връзката на Блечли с изкуственият интелект? Един от великите умове, които работят на територията на имението е Алан Тюринг, смятан за бащата на изкуствения интелект.

Алън Тюринг
Снимка: Getty Images

Той разработва и т.нар. „Тест на Тюринг“ – комбинация от въпроси и задачи, с които да се направи оценка дали има наличие на изкуствен интелект. Тестът на Тюринг се използва и до днес в създаването на машини с изкуствен интелект и се смята за златно правило в сферата.

Работата в Блечли приключва през 1946 г. и до средата на 70-те години на миналия век тя е била класифицирана.

Какво гласи „Декларацията Блечли“?

„Системите за изкуствен интелект вече са внедрени в много области на ежедневния живот. Осъзнаваме, че това е уникален момент за действие, в който да потвърдим необходимостта от безопасно развитие на ИИ и трансформиращите му възможности да бъдат използвани за добро и за всички“, посочват още участниците в декларацията.

В документа са описани и рисковете, които ИИ представлява за обществото и човечеството като цяло. Участниците в срещата допълват, че трябва да се обърне подходящото внимание на човешкия надзор, етиката, смекчаването на пристрастията, поверителността и защитата на данните.

Те допълват също и възможността от непредвидени рискове, като манипулиране на съдържание, например, както и генерирането на измамно такова.

„Тези проблеми са отчасти защото способностите на ИИ не са напълно разбрани и следователно са трудни за прогнозиране. Ние сме особено обезпокоени от подобни рискове в области като киберсигурността и биотехнологиите, както и там, където граничните системи с ИИ могат да увеличат рисковете от дезинформация“, пише в документа.

В декларацията присъстващите държави се обединяват в това да работят заедно, за да осигурят ориентиран към човека изкуствен интелект, „който е безопасен и подкрепя доброто на всички“.

Участниците поеха и конкретни ангажименти, които в документа са описани така:

  • идентифициране на рисковете за безопасността на ИИ от споделена загриженост, изграждане на споделено научно и основано на доказателства разбиране за тези рискове и поддържане на това разбиране, тъй като способностите продължават да се увеличават, в контекста на по-широк глобален подход за разбиране на въздействието на ИИ в нашите общества.
  • изграждане на съответни политики, основани на риска, в нашите страни, за да гарантираме безопасността в светлината на такива рискове, като си сътрудничим по целесъобразност, като същевременно признаваме, че нашите подходи може да се различават в зависимост от националните обстоятелства и приложимите правни рамки. Това включва, наред с повишената прозрачност от страна на частни участници, развиващи гранични възможности за изкуствен интелект, подходящи показатели за оценка, инструменти за тестване на безопасността и разработване на съответни способности на публичния сектор и научни изследвания.

Декларацията е от името на Австралия, Бразилия, Канада, Чили, Китай, Европейският съюз, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Кения, Саудитска Арабия, Нидерландия, Нигерия, Филипините, Република Корея, Руанда, Сингапур, Испания, Швейцария, Турция, Украйна, Обединените Арабски емирства, Великобритания и Съединените щати.

Продължи да четеш