Бомбоубежищата са част от живота в Израел. Те са навсякъде - в жилищните сгради, в офисите, училищата, болниците, на улиците, до спирките на градския транспорт.

Безбройните бункери в страната стават задължително условие за строенето на какъвто и да е вид сграда още през 1951 г. - три години след обявяването на независимостта на държавата Израел. Тогава страната въвежда Закон за гражданска защита, който изисква всички домове, жилищни сгради и офиси да бъдат оборудвани с убежища или „безопасни стаи“ срещу бомби и обстрели.

Снимка: БГНЕС

Към 2017 г. се знае, че в страната има над милион бомбоубежища. Една част от тях са адаптирани като зали за танци, концерти и фитнес зали.

Снимка: БГНЕС

Израелските сили за отбрана изчисляват, че времето за реакция за достигане до бомбоубежище е между 15 секунди и минута и 42 секунди в зависимост от това къде се намира човек. Най-малко време имат в граничния с ивицата Газа - Нетив Ха Асара, а най-много време в Йерусалим.

Милиони израелски граждани всеки ден живеят под постоянна заплаха от ракетен обстрел от палестинската групировка "Хамас". За стотици хиляди от тях, живеещи в южната част на страната, тази ситуация е част от живота им.

Чуеш ли „Азака“

Сирените за въздушна атака се чуват почти постоянно. Алармите се включват всеки път, когато ракета от ивицата Газа бъде изстреляна към Израел. 

Снимка: iStock

Тези сирени са поставени в цялата страна. Някои се включват автоматично, а други се управляват ръчно. Всеки път, когато израелец чуе сирена, трябва да следва определени правила и има близо минута, за да се втурне към „Мамад“ или безопасна стая. Израелците наричат ​​тези сирени „Азака“, което означава аларма.

Снимка: БГНЕС

Сирената спира да работи, когато прихне опасността от ракета. Жителите са инструктирани, че трябва да останат в бомбоубежищата поне няколко минути. Причината е, за да избегнете удар от падащ шрапнел. След това всеки може да се върне към обичайния си начин на живот.

Какво става, ако алармата се включи, когато израелски гражданин е на открито? 

По улиците в страната също има малки стаички, които са направени да могат да издържат на удар от бомба. Ако няма такава наблизо, то хората са съветвани да се скрият в близката сграда, а в краен случай може да легне на земята с покрита глава.

Снимка: БГНЕС

Ако сирената се пусне, когато човек шофира, се очаква израелците да отбият, да оставят колата и да отидат към най-близкия бункер. В случай, че човек се намира в превозно средство, то шофьорът трябва да намали скоростта, а пътниците да се наведат.

Сирените за тревога, както и изстрелването на ракети от ивицата Газа, се излъчват по телевизията, радиото и приложенията на телефоните.

Снимка: БГНЕС

Мястото, което не разполага с бункери или сирени, е ивицата Газа, въпреки че е най-гъстонаселеното място в света.

Снимка: iStock

Израелска противовъздушна система, известна като „Железният купол“, функционира при всякакви метеорологични условия. Тя е разработена от израелската компания „Рафаел“ и е проектирана, за да прихваща и унищожава ракети и артилерийски снаряди с малък обхват на действие.

Крепостта на Сион - израелското военно командване на метри под земята

Под столицата на Израел - Тел Авив, се намира израелското военно командване Крепостта на Сион. Командният пункт на израелската армия е изграден за операции, базирани до голяма степен за разузнаване. Той събира информация от различни агенции в една база данни, която я превежда в оперативни условия.

Той се намира дълбоко под земята и е проектиран да се справя с високотехнологичните въздушни обстрели. От бункера военните наблюдават хилядите атаки от ивицата Газа, повечето от които от въздуха, но също така и от морето и сушата.

Крепостта на Сион е проектирана и изградена в рамките на 10 години. Вкопан дълбоко в земята, пунктът е защитен от различни заплахи, включително и ядрени атаки. Има достатъчно енергия, храна и вода, за да функционира дори ако военните не могат да излязат от него.