"Синът ми е войник и той е в противоракетна отбрана. Той е младши инженер, не ми казва какво прави", каза в „Тази сутрин“ Анна Атанасова, българка от Израел. Тя живее в Бат Ям, който е до Тел Авив.
„В Израел страшно бързо се реагира. Вече знаем защо армията не е разбрала за нападението. „Железният купол“ работи както трябва, ако има по-малко ракети ги спира. До границата има казарма и камери и 24 часа се гледа кой минава границата. Първо разбиват камерите, а после нападат казармата. Големият провал е в разузнаването“, добави Атанасова.
Тя разказа, че откакто е започнала войната и има 24 часа живи предавания.
„Още от сутринта виждам бройките на убитите. Сега при нас е спокойно. Първият ден имаше много ракети към нашия град, над 100 ракети прелетяха над главите ни“, добави Атанасова.
„Тъкмо се бях върнала от разходна с кучетата и изведнъж започна сирена. По принцип сме свикнали със сирените, но този път бяхме изненадани, понеже имаше споразумение за прекратяване на огъня на границата и беше празник. Кучетата започнаха да лаят, аз изтичах да събудя децата. Апликацията на телефона загря, защото показа всички ракети, които падаха по всички градове. Започнахме да чуваме бомбите, когато падаха. Почти всеки блок има бомбоубежище. Докато ракетата дойде до нас, има около минута и половина и ние имаме време да се скрием. Ако сме на улицата, там също има бомбоубежища. Или се крием в блоковете по стълбищата. Бомбоубежището казват да стоим поне 10 минути“, каза тя.
Атанасова подчерта, че има много голяма мобилизация в Израел.
„Тук, преди да ги мобилизират всички, които са годни, взеха униформите си и тръгнаха. Спокойно е на улицата, хората си ходят нормално на работа“, каза тя.
