Обикновените гърци и медиите в южната ни съседка масово подкрепят твърдата позиция на страната в кризата с мигрантите, които Турция обяви, че повече няма да държи на своя територия. Това коментира международният редактор на bTV Новините Цветана Балабанова, която дни наред отразяваше сблъсъците по границата между двете страни.
Кой има интерес от преселението на мигранти към страните от ЕС и достатъчно ли е да приключи войната в Сирия, за да спрем да говорим за миграционен натиск пред портите на Европа? Вижте по-долу:
- Ако трябва да разкажеш само с една конкретна сцена всичко, което видя и преживя на границата между Гърция и Турция през последните дни, коя би била тази сцена?
Противопоставянето между мигрантите и гръцките сили на реда в „ничията земя“ на границата. Гърмежите, водното оръдие, размяната на сълзотворен газ – видях го с очите си – с него стреляха както гръцките граничари, така и отсрещната страна – дали самите мигранти, или турските граничари, позиционирали се зад тях, не мога да кажа. Заслужава да се отбележи, че в предните редици на мигрантите бяха основно млади мъже, някои – още тийнейджъри.
Не мисля, че има по-вярно от двете, те са съставни части на една кризисна ситуация. Да, нашият екип срещна предимно млади мъже, идващи от африкански и азиатски държави. Но това не е изненадващо, защото ние бяхме от гръцката страна на границата, а именно такива хора са готови да тръгнат през бодливата тел и полетата въпреки всичко. Семействата с малки деца не биха рискували живота си, прекосявайки река Марица, например.
Единият от малийците, с които разговаряхме, ни разказа, че е инженер и от 7 години не може да си намери работа... Така че разказите са безброй и са многоцветни, не са черни и бели.
- Как реагират на цялата ситуация обикновените гърци?
Както често се случва с кризите, и тази обедини силно местните. Повечето гърци подкрепят твърдия отговор от страна на правителството; футболният клуб „Олимпиакос“ изпраща храна и пресни плодове на полицаите и военните, охраняващи границата. В отразяването от страна на гръцките медии не се забелязва и най-малката критика към реакцията на властите.
От друга страна, кризата подхрани крайнодесните движения и настроения. Още в първите дни на границата пристигнаха няколко десетки националисти, за да „заявят солидарност“ със силите на реда. В следващите дни в социалните мрежи се появиха клипове на самоорганизирали се хора с трактори и багери, насочили се към границата, за да връщат мигрантите. На остров Лесбос пък видяхме видеа как местните обиждат и бутат бежанци, пристигащи с лодки...
- Изглежда така, сякаш за пореден път съдбите на хиляди хора са просто разменна монета за политиците. Кой има интерес мигрантите да тръгнат към Европа?
Можем да кажем, че историята се повтаря, а очевидно интерес мигрантите да тръгнат към Европа има турският президент Реджеп Ердоган. Той „размахваше“ мигрантската заплаха от няколко месеца, за да се опита да си спечели подкрепата на Европейския съюз за турската военна операция в Сирия. Засега – безуспешно.
Другата цел на Ердоган беше да отклони вниманието на самите турци от неуспехите в Сирия и да го насочи в друга посока, а именно – „виновната“ Европа, която, според твърденията му, не си спазва ангажиментите по споразумението от 2016 г. и затова трябва да бъде наказана. Гърция е много „удобна“ за фронтова линия на наказанието. Анкара и Атина имат редица търкания – основно по кипърския въпрос и добива на газ във водите около острова. А човешкият живот, хилядите човешки съдби – за жалост те отново са превърнати в пешки, служещи в нечия геополитическа игра.
- Какво може да върне всичките тези хора обратно към домовете им? Има ли въобще такова нещо?
Единственият, който може да върне обратно тези хора, е самият Ердоган. Както ги докара с безплатните автобуси и таксита до границата, така само той може да ги прибере отново във вътрешността на Турция.
Що се отнася до техните родни държави – това вече е трудно и зависи от всеки конкретен случай. Много от сирийците признават, че ако войната в родината им свърши, те ще се завърнат там. Други обаче не бягат от война, а от тежки икономически или социални условия. Докато тези условия не бъдат променени, за което съответно трябва да се помогне отвън, хора винаги ще напускат тези държави в търсене на по-добро бъдеще.
