Здравето на Нелсън Мандела се „подобрява регулярно” обявиха днес от пресслужбата на президента на ЮАР, на фона на официалните празненства в страната по случай 95-ия рожден ден на героя на борбата с апартейда, съобщава АФП.

„Мадиба все още е хоспитализиран в Претория, но докторите му потвърждават, че здравето му се подобрява регулярно”, се казва в комюникето, което използва племенното име на Мандела.

Президентът Джейкъб Зума също е поздравил за юбилея, отбелязва агенцията.

„Горди сме, като южноафриканци, да смятаме тази световна икона за един от нас и му пожелаваме най-добро здраве”, се казва в изявлението на Джейкъб Зума.

Нелсън Мандела, който е хоспитализиран от месец, има „забележителен напредък” и дори вече е способен да гледа телевизия, цитира АФП думите на една от дъщерите му.

Биография

Нелсън Холилала Мандела е южноафрикански политик от народността кхоса, първият цветнокож президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, избран с всеобщо гласуване.

Принцът на тембу

Роден е на 18 юли 1918 г. в селото Мвезо, чийто водач е баща му, Гадла Хенри Мфаканисва. Бъдещият борец срещу апартейда принадлежи на младши клон на династията, управлявала племето тембу в територията Транскей в Капската провинция, а негов прадядо по права линия е починалият през 1832 г. Нгубенгкука, инкоси енкхулу („велик вожд“) на племето тембу.

Холилала Мандела става първият член на семейството, тръгнал на училище. Там негова учителка му дава английското име Нелсън. Когато Нелсън Мандела става деветгодишен, баща му умира от туберкулоза и негов настойник става местният владетел Джонгинтала. В последствие е изпратен в методисткия колеж във Форт Бофорт, посещаван от повечето членове на владетелската династия на тембу, където завършва тригодишния цикъл на обучение за две години.

След като завършва гимназия, учи за бакалавърска степен в Университета на Форт Хеър в Алис. В края на първата си година във Форт Хеър Мандела се включва в студентски протест срещу политиката на университета и е изключен. Премества се в Йоханесбург, където работи като пазач на мина, а в последствие и като чиновник в правна кантора, където получава по кореспонденция бакалавърска степен от Южноафриканския университет в Претория и се записва да учи право във Витватерсрандския университет в Йоханесбург.

Срещу апартейда на африканерите

След победата на изборите през 1948 г. на Националната партия, подкрепяща апартейда и расовата сегрегация, Мандела започва активна политическа дейност, като участва в различни инициативи на Африканския национален конгрес и в проведения през 1955 Конгрес на хората, където е приета Хартата на свободата, която поставя основите на борбата срещу политиката на апартейд. През тези години Мандела ръководи фирма, която предлага правни услуги на чернокожи срещу минимално заплащане.

Първоначално, придържащ се към политиката без агресия, Мандела и 150 други биват арестувани на 5 февруари1955 г. и обвинени в измяна, като последвалото дело, проточило се между 1956 и 1961 г., завършва с оправдателни присъди за всички обвинени.

През 1961 г. Мандела става лидер на създаденото с негова помощ въоръженото крило на АНК, Умкхонто Свизве (означаващо „Копието на нацията“ и често използващо абривиатурата МК), като координира различни саботажи срещу военни и правителствени цели и прави планове за евентуална партизанска война.

Нелсън Мандела активно набира средства и урежда пара-военно обучение на групата в чужбина. Той описва решението за водене на въоръжени действия срещу апартейда, като последна възможност след дълги години на безплодни мирни протести и репресии от страна на правителството. В резултат на това МК е включена в списъка на терористичните организации на САЩ и остава там до 2008 г.

След като успешно се укрива от властите в продължение на 17 месеца, на 5 август 1962 Мандела е арестуван и три дни по-късно обвинен в това, че е водил работническа стачка през 1961 и, че е напуснал страната незаконно, като на 25 октомври 1962 е признат за виновен по тези обвинения и осъден първоначално на 5 години затвор.

След задържането на множество видни членове на АНК на 11 юли 1963, срещу Манедела и другите лидери, задържани при операцията , са повдигнати обвинения за участие и подготвяне на въоръжени действия срещу държавата и за заговор, който трябва да предизвика окупацията на Южна Африка от други страни.

Делото приключва на 12 юли 1964, като всички обвиняеми освен един са признати за виновни и осъдени на доживотен затвор.

Борбата от затвора – 27 години

Мандела излежава 18, от общо 27-те години зад решетките, в затвор на остров Робен, където той и неговите съмишленици са принудени да работят във варовикова кариера. Условията в затвора са лоши, като се извършва расова сегрегация, при която чернокожите получават най-малко храна.

Политическите затворници са държани отделно от другите и имат по-малко привилегии. В свое интервю след време Мандела разказва как като затворник от група Д (най-ниската възможна) има право на един посетител и едно писмо на всеки шест месеца.

През март 1982 Мандела и други високопоставени лидери на АНК са преместени в затвора в Кейптаун, което е с цел да се установи дискретен контакт между правителството и чернокожото движение.

През февруари 1985 тогавашният президент Питър Бота предлага на Мандела амнистия, при положение, че се откаже от въоръжената съпротива срещу режима на Националната партия, но чернокожият лидер отхвърля предложението.

През 1988 година Мандела отново е преместен, този път в затвора „Виктор Ферстер“, където множество от забраните и рестрикциите са вдигнати и Мандела получава шанса да бъде посетен от множество хора и дори свои съмишленици.

С времето националният и международният натиск, изискващ освобождаването на Мандела, се увеличава. През 1989, Южна Африка достига до кръстопът, когато президента Бота получава инфаркт и бива заменен от Фредерик де Клерк, който освобождава Мандела на 11 февруари 1990 след като на 2 февруари отменя забраните срещу АНК и други организации, борещи се срещу апартейда.

„Пътят към свободата”

След като излиза от затвора, Мандела се връща като лидер в АНК и води партията на състоялите се в периода 1990-1994 мултипартиини преговори, които водят до първите избори в историята на Южна Африка, в който право на глас имат хора от всички раси.

Мандела и президентът де Клерк са удостоени с Нобеловата награда за мир през 1993 в резултат на успешните преговори и добрия контакт между двамата.

На 27 април 1994 г. в ЮАР се провеждат първите демократични и равноправни избори, които АНК печели с 62% от гласовете и Мандела, като партиен лидер, встъпва в длъжността държавен глава на 10 май 1994 г. като първият чернокож президент на ЮАР с първи вицепрезидент, Фредерик де Клерк.

Мандела е най-възрастният президент на Южна Африка, когато идва на власт на 75 години през 1994. Той решава да не се кандидатира за втори мандат и се оттегля от активната политика през 1999, като бива наследен на поста си от Табо Мбеки. От тогава подкрепя активно редица социални и правозащитни организации и инициативи.

Носител е на Нобеловата награда за мир, Наградата „Сахаров” и орден „Стар планина”.