Игра на огромна църковна геополитика – по този начин журналистът Тони Николов определи събитията преди и по време на Великия събор на православните църкви в Крит. В него в крайна сметка не участваха Българската православна църква, антиохийската патриаршия, грузинската, както и най-голямата – руската.
„В много от тези църкви има несъгласни с това, че не присъстват на събора”, посочи той и даде за пример факта, че у нас неврокопският митрополит Серафим и варненският Йоан са били „за” участие в подготвяния от десетилетия форум.
Формалният повод за БПЦ да не изпрати представител на сбора беше несъгласието й с документ за отношението на православната църква към останалите християни. Николов посочи, че и други са критики, но са отишли на събора, а даже конкретният документ е бил редактиран по искане на гръцката страна. Той коментира и че документи, свързани със събора са се обсъждали 2 години, но нашият синод е реагирал в последния възможен момент.
Според Николов, в дъното на бойкота е несъгласието на влиятелната патриаршия в Москва с друг предсъборен документ, в който специално се подчертава, че църквата не приема разпалването на конфликти и заграбването на чужди територии – позиция, която би поставила патриарх Кирил в деликатно положение след събитията в Крим.
Според Велислава Дърева, обаче, за „дългата ръка” на Русия не може да се говори. „Този събор беше тържество на икуменизма и авторитаризма на (вселенския патриарх) Вартоломей”, заяви тя, като допълни, че целта е била съборът да стане постоянно действащ орган, който да се меси в делата на автокефалните църкви.
