Въздушна тревога, вечерен час и почти непрекъснат режим на тока. Така изглежда Одеса, където живеят хиляди българи. Специалният ни екип с оператора Петър Джанаваров посети няколко села, за да проверим как живеят бесарбаските българи в Украйна.
Екипът ни предава от едно от най-тягостните места за хората в Одеса. В т.нар. спален район или жилищен район е била атаката по Одеса, която е взела най-много жертви. Цял вход е паднал, а 12 души са загубили живота си, сред които пет деца.
Тази нощ отново сирените звучаха заради дронове и изстреляни от Крим балистични ракети. А тази вечер след 17:30 ч. отново имаше въздушна тревога заради паднала ракета в близкото предградие на Одеса – Черноморск.
Близо 250 000 българи живеят в Украйна. От тях 150 000 – в Одеска област. Първите заселници в село Заря са от преди два века. Техен потомък е и Елена. За нея и над 5000 души в селото днес войната е ежедневие.
„Свикнахме с тревогата, но слава Богу досега в селото нищо не е падало и реагираме спокойно. Само когато сме на училище и чуем тревога, веднага децата отиват в укритие. Ние слизаме и чакаме докато свърши, после отиваме пак на занятия“, разказва Елена, бесарабска българка.
Почти във всяко българско село има и загинали, и безследно изчезнали хора.
„Две години минаха от началото на войната. Има една тенденция в последно време част от българите, които са напуснали да се връщат. По време на интервюто сега чувате сирената, има въздушна тревога. Животът по някакъв начин върви през тези години, хората се настроиха и свикнаха да живеят с този постоянен страх, не е лесно“, казва Светослав Иванов, генерален консул на България в Одеса.
Председателката на агенцията за българите в чужбина е от съседното село Кайраклия.
„Много е тежко и всеки път като си идвам има различни настроения, но нито едно от тях не е позитивно, за съжаление. Имаше моменти, когато хората не искаха да правят нищо, защото се притесняваха, че всеки момент ще бъдат окупирани. Българинът е работлив, той обича къщата и дворът му да са подредени. И когато той каже, че нищо не му се прави, защото не знае дали утре няма да трябва да бяга, това е много тежко“, споделя Райна Манджукова от Агенцията за българите в чужбина.
Според българското консулство, през последните месеци част от избягалите българи са започнали да се връщат в бесарабския регион.