На Централната гара в Будапеща картината изглежда позната. Както преди година, когато на същото място влаковете към Европа спряха.
Гарата Келети сега е мизансцен на игрален филм. Сюжетът - пътят на едно сирийско момче към Европа. Когато през 2014 г. текстът попада на известния унгарския режисьор Корнел Мундруцо, историята е фикция. Година по-късно сценарият се сбъдва.
Сцените от филма се снимат часове преди унгарците да се произнесат на референдум: Ще приемат ли бежанци в страната?
Националното допитване бе свикано след решението на Брюксел 1300 мигранти от Гърция и Италия да бъдат разпределени в Унгария. Повече от година Будапеща бойкотира решението. В деня на вота, повечето унгарци бойкотираха референдума.
Недалеч от гарата - унгарският парламент е мизансцен на демонстрация в подкрепа на бежанците.
Режисьорът Арпад Шилинг е един от гласовете на сцената. „Това не е истински референдум. Това не е и истинският въпрос. Ако правителството е смело трябва така зададе въпросът: Искате ли бежанци или не? А те говорят за Брюксел, за квоти и т.н.”, е неговата позиция.
Часове по-късно на същото място има друг протест - срещу бежанците. И двете демонстрации са на площада, където през октомври 1956 г. един студентски протест прераства в бунт срещу системата. И е кърваво потушен от танковете на Червената армия.
На същото място са и гражданските протести в годините на Студената война и затворените граници в Европа.
Рок легендата Янош Броди е едно от лицата на демократичните промени в Унгария. „Преди промените аз бях част от хората, които принадлежаха към демократичната опозиция. Бях демократ. Сега остарях и съм повече консервативен либерал. Моят приятел, писателят Георги Спиро го каза много добре, че гражданско-демократичната революция в Унгария започва в средата на 19 век, но все още не е завършила. Тя все още се бори с феодалното общество. Модерната западна гражданска демокрация, която наричат либерална, е моят образец. Тя е точно обратното на това, което пропагандира нашият премиер. Това, което той нарича либерална демокрация, за мен не е истинска демокрация”, коментира Броди.
Преди година балканският път на бежанците мина и през Унгария. Страната първа го блокира, като затвори южната си граница със Сърбия и издигна телена ограда.
Кризата раздели унгарското общество. Раздели и Европа.
По Балканския път е и Ашотхалом. Селото е на около 5 км от границата между Унгария и Сърбия. „Преди година много хора от цял свят минаха през Ашотхалом на път за Западна Европа. Хората, които дойдоха, бяха яростни и агресивни. Сега идват по-малко, защото границата е затворена и граничните власти ги връщат в Сърбия”, посочва строителният работник, живеещ в Ашотхалом Ласло.
Къщата на кмета e на метри от граничната бразда. Ласло Торочкой обича да дава интервюта пред четириметровата телена ограда. Казва, че тя е негов успех след като пише поредица писма до правителството.
По думите му оградата действително е негова идея. „През 2014 г. се чувствах сам с този проблем. Това беше лош опит за мен. Лидерите на Европа ни оставиха и в началото правителството на Унгария също не искаше да ни помогне. Затова трябваше да направят нещо. Най-голямата вълна нелегална емиграция стартира през 2015, но ние се сблъскахме с първите мигранти още през 2012”, описва той.
Преди бежанската криза Ласло Торочкай е познат в страната като лице на крайнодесните. Заради страха от мигрантите националистическата му партия Йобик печели все повече привърженици и става основен конкурент на премиера Орбан.
Торочкай - един от най-популярните кметова в Унгария. „Хиляди идваха тук всеки ден. Говорих с много от тях. Много от тях не идваха от военни конфликти и лъжеха за идентичността си. Сега знаем, че между тях е имало терористи, които са минали през нашето село. Те не искаха помощ, не искаха храна или вода, а пари. Мигрантите нахлуваха в къщите, в домовете ни, във фермите ни. Не уважиха нито законите ни, нито частната ни собственост. Откраднаха велосипеди, коли”, споделя преживяното Торочкай.
Кметът сформира отряди от доброволци за охрана на селото и на границата и често позира с тях. „Аз тук съм кмет и имам право да организирам моята полева полиция. Моята полиция има сходни права като държавните полицаи. Те могат да спират нелегалните, да носят оръжие. Нашата гражданска охрана е легална в Унгария”, категоричен е кметът.
Сред младите мъже, които се записват в граничния патрул, е 33-годишният Александър Шандор. Доброволецът заявява, че няма достатъчно военни и полицаи по границата, защото са прегрупирани на други места. „Това затруднява нашата работа. Напълно непредсказуемо е. Мигрантите идват и през деня, но предимно през нощта. Трябва да сме непрекъснато в готовност”.
Александър разказва, че почти всяка нощ има опити за нелегално преминаване. Мигрантите срязват телената ограда със специални ножици. Често им помагат трафиканти. Когато ги видят ги предупреждават, че трябва да спрат и да се идентифицират. Ако не го направят, ги залавят и предават на полицията. „ Те вече са проверявани от самите полицаи и ако не са легални, а повечето не, са съпровождани до границата и връщани обратно в Сърбия или са задържани в полицейския участък в Сегед”, обясни Шандор.
Акциите им са публикувани отново в личната страница на кмета. Успоредно на оградата вече се полагат основите за втора телена защита. „За втората ограда ще помогне, само ако има допълнително подкрепление от хора. Повече патрули. Стриктен контрол със здрави ръце. Без това ситуацията ще се влоши още повече дори да има втора ограда. Само ограда няма да е достатъчно”, смята той.
Балканският път остава затворен, но бежанците продължават пътя си към Европа. До контролно пропускателния пункт Хордош-Рьоске е една от транзитните зони, през които унгарските власти всеки ден допускат за регистрация по 30 бежанци. Предимно са семейства.
Пред зоната е нелегалният лагер. Броят на обитателите му се променя всеки ден. Повечето са от Афганистан. Като Мохамед и приятелите му. Той казва, че са дошли преди седмица и са искали да стигнат Унгария. Записали са имената си в списък и чакат реда си. избрали пътя, защото в момента няма друг, а нямат и пари за трафиканти.
Други мъже са със семействата си в лагера от седмица. „Нито съм добре, нито зле. Жив съм. Надявам се един ден да успея да премина границата със семейството. По-големият проблем е за тези, които са сами. Много малко допускат да преминат легално”, споделя един от тях.
Всяка вечер има нелегални опити за бягство. Групи от по над 20 души опитват нелегално да минат границата от Сърбия в Унгария. Други се опитват и с коли до достигнат и Будапеща.
През септември 2015 г. Брюксел реши 160 хил. бежанци да бъдат разпределени по квоти из страните-членки. Вишеградската група отказва да поемат този ангажимент. Унгария и Словакия обжалват пред Съда на ЕС. Най-силният глас срещу решението е на унгарския премиер.
„В Унгария, където правителството преувеличи този проблем, това е определено е заради вътрешнополитически причини. Последната година, преди да започне кризата с бежанците и хората да се уплашат, управляващите бяха загубили популярност”, смята Янош Броди.
Виктор Орбан обяви и референдум, за да потърси подкрепата на народа. Според режисора Шилинг правителството има нужда от обратна връзка за настроенията година и половина преди следващите избори и така да подготвят своите привърженици. По думите му това не е истински референдум, а правителството иска да прехвърли отговорността на хората.
За провеждането на референдума са отделени 26 млн. евро от държавния бюджет. Значителни средства отиват и за информационна кампания. Реклами със слоган: „Знаете ли, че?” разясняват какви са заплахите от непознатите като припомнят атентатите в Париж и Брюксел, нападенията в новогодишната нощ в Кьолн.
Плакати приканват: "Да не рискуваме. Да гласуваме с не!"
Режисьорът Арпад Шилинг казва, че се срамува от тази кампания. Той принадлежи към групата на модерните театрали в Унгария. Създател е на алтернативния театър „Тебеширеният кръг", а неговите пиеси се играят на сцените на много европейски градове.
„Не можем да се съгласим с тази кампания. Това е огромен срам за нас. Правителството на Унгария да прави държавна кампания, кампания на омразата срещу нещастните хора. Срам е да бъдеш такъв член на ЕС. Непрекъснато да повтаряш- Не, не, не, не искаме да направим това или онова. Ние искаме парите на богатите държави, но не искаме да сме солидарни с тях. Не мисля, че това е честно, не мисля, че това е достойно поведение. Това е по-скоро инфантилност”, категоричен е той.
Кампанията предизвиква остра реакция сред част от обществото и контракампания с осмиващи лозунги.
Граждански организации призоваха към бойкот на референдума или пускане на невалидна бюлетина. „Този референдум е като да отвориш бутилката, която е пълна с омраза и да дадеш право на хората без срам да разпространяват най-тъмните си мисли. Не вярвам, че трябва да се провеждат референдуми за омраза. Това е първата стъпка към фашизма. Ние нямаме шанса да провеждаме референдуми по истински въпроси, по важни за нас проблеми, за да бъде наистина ситуация на Вокс Попули”, коментира още Шилинг.
Музикантът Янош Броди заяви, че е важно, че Унгария отново е част от обществото на европейските нации. „Едно хилядолетно желание се сбъдна. Още големият проект на създателя на нашата държава Св. Стефан бе да направи Унгария част от нациите в Европа. Сътрудничеството в едва Европа без граници е решението на унгарската болка, тъга и оплакване. Само ако сме заедно, само тогава ще преодолеем унгарското чувство за обреченост, страх и малоценност. Безсмислено е да го компенсираме с преувеличена национална самоувереност, гордост и национализъм. Това няма да доведе до решение на проблемите, с които Унгария трябва да се справи”, каза той.
До деня на референдума в Европа вярваха, че Орбан ще покаже червен картон на Брюксел. Тези, които стигнаха до урните казаха категорично "не" на миграните, но по-голямата част от унгарците избраха да замълчат.
„През последните седмици ясно се усещаше, че много хора се надигат срещу кампанията на правителството. Можеше да се очаква, че голяма част от хората се реагират, защото не може това да е нашето поведение в Европа”, коментира Янош Броди.
Заради ниската активност, юридически допитването не е валидно. Но политиците се заиграха с процентите и Орбан обяви успех. „Постигнахме забележителен резултат - по-добър от този на референдума за присъединяването ни към Еврoпейския съюз”, гласеше коментарът му.
Опозицията пък поиска оставката на премиера. „В чужбина се създава впечатление, че премиерът Орбан е силно подкрепян от народа. Опозицията е фрагментирана. Има много демократични партии, които се наричат опозиция, но ръководената от Орбан ФИДЕЗ успя да се справи да стане централна сила, така че да няма големи партии извън нея, добави Броди.
Заради темата с бежанците и страха от тях най-големият конкурент за управляващите се очертава антимигрантската партия на кмета Торочкай.
От Брюксел реагираха дипломатично. „Ние уважаваме демократичната воля на унгарците: както на гласувалите, така и на негласувалите. Сега унгарското правителство трябва да реши какво да прави с резултата от референдума”, заяви говорителят на ЕК Маргаритис Схинас.
Ден след референдума, 200 бежанци от Белград тръгнаха пеша към Будапеща. „Основният проблем може да се реши само с общите усилия на ЕС. Една страна, като Унгария, не може да спре движенията по света. Мисля, че европейските граници трябва да бъдат пазени, но заедно от всички в ЕС. Силно се надявам, че рано или късно това правителство или някои друго ще стигне до този извод и ще се опита заедно с Европа да намери решение”, каза Броди.
Балканският маршрут остава затворен, а на унгарската граница в строеж е втората телена ограда.
