На 29 май 2015 година най-старият действащ вестник в Турция - „Джумхюриет” - публикува на интернет страницата си видео, което показва рутинна проверка, разиграла се година по-рано на турско-сирийската граница. Няколко камиона на турската Национална разузнавателна агенция, пътуващи от Адана в посока Алепо, са инспектирани от жандармеристи.

Под кашоните с лекарства, граничните служители откриват десетки хиляди снаряди и муниции. Грандиозният скандал отеква в целия свят, а управляващата партия на Справедливостта и развитието е принудена да отрича лавината от обвинения, че Анкара тайно подкрепя джихадистки групировки в съседна Сирия. Всичко това броени дни преди поредните парламентарни избори в Турция.

След изборите управляващите увеличават подкрепата за себе си, а президентът Ердоган, вече без притеснение, заплашва главния редактор на „Джумхюриет” от ефира на националната телевизия.

Отговорът не закъснява - Дундар и шефът на бюрото на „Джумхюриет” в Анкара - Ердем Гюл, са арестувани по обвинение в шпионаж и разкриване на държавна тайна. След 92 дни в ареста, двамата са освободени, само за да чуят, че прокуратурата в Истанбул иска 31 години затвор за главния редактор и 10 за колегата му Гюл.

На 6 май миналата година, след четвъртото поредно заседание на турския съд, журналистът Джан Дундар и съпругата му Дилек излизат от тази сграда в центъра на турския мегаполис. Това, което се случва секунди по-късно, ще бъде излъчено на живо в ефира на няколко турски телевизии, а след това кадрите ще обиколят целия свят.

„Джан получаваше много заплахи и имаше охрана. В почивката между съдебните заседания излязохме, защото кафенетата в сградата на Съдебната палата затварят в 5 часа. С Джан вървяхме по-напред, а Ердем беше назад”.

„На този площад винаги има камери и репортери, които чакат да свършат съдебните заседания и да интервюират някого. Журналистите спряха Джан да го питат какво се случва. Той им обясни, че съдът е в почивка и решението ще излезе по-късно. Изостана от нас, а аз вървях по-напред с един депутат от Чанаккале. Тогава видях оръжието.

Помислих, че ако препреча погледа на този човек, той няма да може да улучи. Затова протегнах ръка към лицето му и се нахвърлих към него. Всичко бе като сцена от филм”, разказва Дилек Дундар, съпруга на Джан Дундар.

Преди да натисне спусъка, нападателят нарича журналиста „предател”. Куршумите не попадат в целта, но е ранен един от репортерите на място.

„Не мога да опиша чувствата си в онзи момент. Докато не преживее подобно нещо, човек не знае какво би сторил. Моята реакция бе инстинктивно да се нахвърля срещу нападателя и мисля, че така спасихме живота на Джан”, допълни съпругата му.

Международният натиск и широкият отзвук на делото смекчават решението на съда и Дундар е осъден само на 5 години и 10 месеца затвор, a заместникът му Ердем Гюл на 5. Присъдата е обжалвана. Между заседанията на следващите съдебни инстанции Дундар успява да замине за Испания, а от там – в Германия.

„Аз вече плащам цената. Това е отмъщението за моята работа. Съпругата ми е в Турция, моите приятели са в затвора, всички загубихме работата си. Това е отмъщението на властите за публикуването на истината”, казва Джан Дундар и допълва:

„Десет души от нашата редакция са в затвора, заедно с някои наши автори, карикатуристи. Те чакат, без да знаят в какво са обвинени. А са в затвора вече от повече от сто дни. Настъпиха тежки времена за Турция и турската журналистика”.

„Той беше там, не е избягал. След обявяването на извънредното положение реши да не се връща и аз уважих желанието му. Положението на Джан е много особено - от една страна срещу него се води дело, а от друга страна има опасност за живота му и аз не искам той да се връща в Турция”, категорична е съпругата му.

189 турски медии са закрити от началото на 2016 г.

30% от работещите в сферата на медиите са загубили работата си.

Телевизия IMC е една от десетките, които не оцеляват в тези трудни времена. През февруари миналата година тя e свалена от ефира на турския сателит TurkSAT. Една от най-известните телевизионни журналистки в Турция научава новината по време на живо предаване.

„Те избраха много интересен момент. Това беше първото ексклузивно интервю, което Джан Дундар и Ердем Гюл дадоха, веднага след като излязоха от затвора. Аз провеждах интервюто, тримата бяхме заедно, говорехме в офиса на Джан. До нас имаше и група приятели и колеги, които слушаха разговора в стаята. И изведнъж те започнаха да правят странни знаци, с които се опитваха да ни предупредят, че вече не сме в ефир”, спомня си Бану Гювен, журналист и бивш водещ в телевизия IMC TV.

Въпреки че продължава излъчването си в интернет и чрез алтернативен сателит, телевизията е закрита от властите преди около два месеца. Нахлулите в редакцията полицаи са последните кадри, които IMC излъчва.

Официални писма, документи, съдебни решения… - такива не съществуват. Дръпнаха ни кабела… бих казала, защото уж сме създавали заплаха за националната сигурност, което не е вярно. Обвинявани сме, че сме правили пропаганда. А единствената пропаганда, която ние правехме, беше за спазване на човешките права. Правата и проблемите на жените бяха сред основните ни теми, също и екологията”, обяснява Бану Гювен.

Макар че през ноември е закрита заедно с други повече от двайсет телевизионни канала след опита за преврат, мнозина смятат, че тази медия е жертва на лично отношение от страна на президента Ердоган. В началото на миналата година ООН използва кадри, заснети от IMC, като доказателство за геноцида над жителите на кюрдския град Джизре в югоизточна Турция, извършен от Анкара.

„Не можеш да говориш за демократична държава, ако нямаш останал нито един независим телевизионен канал или радио станции. Не можеш да кажеш, че живееш в демократична държава, когато избрани от гласоподавателите депутати са вкарвани в затвора… Мога да продължавам така. Не е имало период от живота ми, в който да е имало толкова много мои приятели в затвора. Невероятно е – един професор, например, Ищар Гьозайдъл - тя е един от най-уважаваните професори в сферата на секуларизма и религията. Тя е адвокат и също беше затворена. Ние все още не знаем в какво точно е обвинена. Не мисля, че има някой, който да не се чувства заплашен. А ако си журналист – е, трябва да внимаваш”, обяснява Бану Гювен.

Нощта на преврата

„В Турция има много страх и много умора. Хората се умориха да се борят и  затова предпочитат да си мълчат. Правителството в момента атакува всички опозиционери, като ги нарича „изменници на Родината”, разказва Дилек Дундар.

В началото на миналия септември Дилек планира да пътува до Германия, където да бъде до съпруга си. В Берлин той ще представя записките си от затвора, събрани в най-новата му книга – „Задържани”.

„На 1 септември бе издадено постановление, с което се нареждаше да бъдат иззети паспортите на членуващите в терористичната групировка на Фетуллах Гюлен. Делото срещу Джан не е за членство в никаква терористична организация, затова изобщо не помислих, че биха взели паспорта ми. И аз на 3 септември отидох на летището, за да пътувам до Германия. Минах проверката на багажа и отидох на паспортния контрол. Там разбрах, че паспортът ми е анулиран”, разказа Дилек Дундар.

Според Джан Дундар неговата съпруга е заложник в ръцете на правителството:

„Не й е позволено да напуска страната, въпреки че тя няма нищо общо с всички тези случаи. Това е абсолютно незаконно”.

Докато в родината си вече има издадена присъда, Джан Дундар е отличен с редица от най-престижните международни награди за смелост, разследваща журналистика и свобода на мисълта. А в това време, човекът, стрелял по него в центъра на Истанбул, е освободен от турските власти.

- Мислите ли, че сте в безопасност сега?
- Не мисля, че някой от турските журналисти е в безопасност. Ако искаш да си журналист и да търсиш истината, не можеш да се чувстваш в безопасност. Нямам предвид само турските журналисти, но и много чуждестранни колеги, които живеят в Турция. Никога не знаеш. Имаме вестник, които загуби 5-ма от журналистите си заради атаки, бомби и убийства. Това е нещо като традиция – не можеш да си сигурен, дали ще бъдеш жив или не, казва Джан Дундар.

Турция наистина има печална традиция. Един от най-ярките примери е фотожурналистът Метин Гьоктепе. Той е задържан по време на снимки, измъчван и пребит до смърт от полицията в Истанбул през януари 1996 г.. Разследването на смъртта му е първата истинска задача в кариерата на Ерол Ондероглу.

„Беше време, в което военните табута бяха много силни. Особено в редакциите на медиите.

Властите в Истанбул криеха престъплението и казваха, че е улично нападение, а не убийство, извършено от полицейски служители.

След 2015 г., когато турското правителство сложи край на преговорите за мир с ПКК, тези военни табута отново се възродиха за водещите турски медии.

Властите начертаха новата червена линия и казаха ясно на журналистите – или сте с нас, или сте против нас. Така че последните 2 години са нов мрачен период в Турция, особено за големите медии”, казва Ерол Ондероглу от Репортери без граници – Турция.

Към 26 януари 2017 в Турция 191 журналисти в затвора, 92-ма са издирвани, 839 журналисти са с повдигнати обвинения.

След опита за преврат на 15 юли миналата година започват масови репресии и арести на хора от всички сфери на живота в Турция. Западни наблюдатели изчисляват, че към края на януари тази година 191 журналисти лежат в турски затвори. 839 са с повдигнати различни обвинения, а 92-ма се издирват.

През лятото на миналата година Ерол Ондероглу става част от мрачната статистика на хилядите задържани в турските затвори.

– Колко време прекарахте в предварителния арест?
- Мисля, че това беше едно от най-кратките в историята на Турция – бях само 10 дни в затвора. Така че имам представа от два затвора, намиращи се в Истанбул. Разбира се, прекарването на време в затвора, не е нещо, което само ти преживяваш – семейството ти страда, колегите ти се питат какво се случва в Турция…

Но в крайна сметка, това, което ни тревожи най-много е този опит да бъде създадено едно мълчаливо общество, в което хората се страхуват да пишат в Туитър. В което хората ги страх да се оплачат от това, което се случва на работното им място или на улицата. Хората ги е страх от изгонване, ако са учители, социални работници… дори журналисти. Можем да измерим размерите на този процес, защото трафикът в социалните мрежи вече не е същият, обяснява Ерол.

След 20 години работа в защита на хуманитарни и социални работници в Турция, Ерол е носител множество международни награди. След задържането му миналата година, организацията „Репортери без граници” започва кампания в негова подкрепа, получила десетки хиляди подписи в знак на съпричастност. Въпреки това, обвиненията в „разпространение на терористична пропаганда” към него остават. Както и заплаха от 15 години затвор.

„Да се застъпваш за онеправданите, да критикуваш, да посочваш проблеми в обществото – това вече не е желателно в съвременна Турция. Съдът е основен инструмент на правителството в този мрачен диалог с движенията в защита на човешките права. Съдът е този, който казва: Ние като държава не сме съгласни с вас и няма да се съобразяваме с вас. Трябва да припомня, че двама от членовете на Конституционния съд  бяха арестувани след опита за преврат и това беше много ясен знак, даден на Конституционния съд”, коментира Ерол Ондероглу.

По-малко от година след като спасява живота на мъжа си пред очите на целия свят, Дилек Дундар живее сама в семейната къща на брега на Босфора, без право да напуска страната. В деня, в който ни посрещна в дома си, тя прекара няколко часа пред екрана на компютъра, където един лондонски университет излъчваше на живо в интернет завършването на поредния си випуск. На повече от 3000 километра, на другия край на Европа, тя видя как единственият й син получи своята диплома за висше образование.

Очаквайте втора част на филма „Турция – в залеза на демокрацията” в неделя вечер в bTV Репортерите след новините.